Крадат и захвърлят медалите на Николай Бухалов

В тази история става въпрос за средновековни замъци, за Арнолд Шварценегер, за едно кану, за медали на килограм, откраднати и после намерени. Случката напомня много за изчезването на купата "Жул Риме" преди началото на световното по футбол в Англия през 1966 г., намерена в лондонски парк от кученцето Пикълс.

В момента Николай Бухалов е встрани от големия спорт. Заел се е със сериозен бизнес. Заедно със свой съдружник поддържа фитнес-център в Пловдив, разположен на площ от 800 м2 с голяма зала, сауна, бар. При строителството, както карат материали за обекта, шофьорът на камиона се взира в него и възкликва "Ама, чакай, ти си Николай Бухалов. Така се радвах за теб в Барселона!".

Сега стиска палци за нашите на всяко голямо състезание, да се представят добре и България да заеме мястото, което заслужава като спортна сила. Знае, че спортът е важен за здравето на децата и се нуждае от специално внимание. "А от нашата система за подготовка на млади таланти са се учили и са я копирали водещи спортни сили в света, затова пак можем да се опрем на нея", убеден е Бухалов. На Олимпиадата в Барселона през 1992 г. той постига нещо уникално за родния спорт. Става единственият български спортист, спечелил 2 златни медала на едни игри. Сега се навършват 20 г. години от знаменателното събитие.

Бухалов е роден на 20.03.1967 г. в с. Дъбене, Карловско. Състезава се в красив спорт - кану-каяк, чиято родината е Америка. Индианците кръстосвали езера и реки с бързите лодки кану. Историческия златен олимпийски дубъл постига на едноместно кану - 500 и 1000 м. В личната си колекция от отличия има медали на килограм. Бронзов медалист е от Сеул88. Носител на 5 световни титли - от Копенхаген93 на 500 м, Мексико94 на 200 и 500 м, Дуисбург95 на 200 и 500 м. Двукратен носител на световната купа  - 1994 и 1995 г. Със сребърните и бронзови отличия, броят на медалите в личната му колекция от големи първенства и олимпиади става 19. Постижение, за което някои държави могат само да мечтаят.

За своя спортен път шампионът разказва: "В Дъбене ме откри моят първи треньор Георги Учкунов. Бях в 6-и клас, висок за възрастта си и сигурно заради ръста ми треньорът се спря на мен. Пораснах още - 1,87 м и със състезателно тегло 92 кг имах добри данни за кануист.
В седми клас постъпих в спортното училище в Пловдив. Първата година не блестях с резултати, но в осми клас направих скок и влязох в юношеския национален отбор. За първи път участвах на световно в Монреал през 1986 г. и спечелих бронзов медал. На следващата година на регатата в Дуисбург ме дисквалифицираха под претекст, че съм се возил на вълната на поляка, който гребеше в съседния коридор.

По-скоро
той се возеше на моята

но вече бях станал трън в очите на някои. Трудно е да се наложиш, ако изведнъж се появиш и започнеш да бъркаш работата на големите в спорта. Кануто е безрулна лодка и могат да възникнат неочаквани ситуации, отклонение вляво или вдясно. По-късно въведоха правилото на петте метра. Изискването е разстоянието между лодката и съседния коридор да не е по-малко от 2,5 м, или между лодките в два съседни коридора да има най-малко 5 м. Като войник ме взеха в ЦСКА и там започна съперничеството ни с Мартин Маринов. Непосредствено преди олимпийския старт на едноместно кану - 500 м в корейската столица, не се знаеше кой ще гребе, дали аз или той. Последното контролно беше малко преди игрите, на олимпийския гребен канал. Наложи се Мартин и на него дадоха 500-те метра. Но всяко зло за добро. В Сеул аз стартирах на 1000 м и спечелих бронз. Тогава се уверих, че мога да бъда силен и на тази дистанция. Започнах да тренирам усилено на 500 и на 1000 м.
За Барселона бях страхотно подготвен, заслужавах да бъда първи. Конкуренцията - много силна. Трябва невероятна психика, за да се издържи на напрежението. Нямаше какво да губя, можех само да спечеля. Случи се неочакваното и за мен самия, в два последователни дни на 7 и 8 август спечелих две олимпийски титли - на 500 и на 1000 м. В Барселона беше най-добрата олимпиада. Испанците взеха всичко положително от организацията и съоръженията в Сеул, и направиха показна олимпиада. Победите празнувахме в замък близо до каталунската столица. Когато си отидох в Дъбене,

150 души се изредиха вкъщи да ме поздравят
Баща ми организира посрещането.

Трите години след Барселона - 1993, 94 и 95 остават най-силните в моята кариера. По принцип съм взискателен към себе си и максималист. През този период нямах загуба на 500 м. Спечелих три златни на световни и още два на 200 м.
Дойде Атланта'96. Техниката ми беше много добра, но изглежда претренирах и оттам нещата тръгнаха назад. Техниката в кануто е нещо много важно, трудно се постига синхрон между ръце, крака и тяло. Малко да се наруши синхронът и всичко се обърква. В Мексико на световното първенство през 1994 г. руснаците ми казаха -"Гледахме те на запис и се учим от твоята техника". Мисля, че в края на 95 г. трябваше да си дам почивка от 2-3 месеца, за да си възвърна формата. Не го направих и в Атланта не се чувствах свеж. Всичко като че ли беше против мен. В подготвителния период преди голямо състезание отивахме на Белмекен. Там все едно те слагат в барокамера. Преди световното в Мексико, заради височината, с нас на базата тренираха испанци, словаци, чехи, хървати.

Важна роля за всеки спортист играят треньорите. Имал съм добри треньори - Дамян Дамянов - треньор на националния отбор, Георги Учкунов - мой личен треньор от 86 г. до Сеул. С Филип Духовников тренирах през най-силните си години, от 91 до 96 г. През 1990 г. работих с Борислав Ананиев, а от 97 до 2000 г. мой личен треньор стана Бойко Савов.

След световното от 89 г., през 97 г. отново бяхме домакини на голямо първенство - европейското. Дотогава нямах европейска титла.  В наши води, на 500 м спечелих златен медал, а на 1000 м - сребърен. Очаквах медал и от олимпиадата в Сидни, но в нашия спорт е трудно да се предвидят резултатите. Сутринта имаше попътен вятър, аз усещам вятъра и умея да се възползвам. Тъкмо си помислих, че всичко се подрежда идеално и вятърът се обърна. Излезе силен насрещен.
Вълните пълнеха лодките

Свикнал съм на загрявка 17-18 мин. Заради времето няколко пъти отлагаха старта. Изминаха шест часа без да можем да стартираме. Стана 4 следобед. Състезанието не можеше да се отлага повече, защото бе в последния ден на игрите и нямаше резерв. При нормални условия щях да се представя добре, но с тези отлагания ми падна мобилизацията. Когато стартирах, всичко ми изглеждаше като насън.
Случвало се е преди състезание да отида да запаля свещ в църква, но все пак зная, че човек трябва да си помогне сам, за да му помогне и Господ. Ще успеем, ако самите ние положим повече усилия, за да осъществим стремежите си.
След Сидни приключих състезателната си дейност и известно време тренирах любителски, после се захванах с една дискотека, но разбрах, че това не е за мен и се отказах. Станах треньор на националния отбор по кану, а по-късно реших да се посветя на бизнеса.

Фитнес залата се намира в парк "Лаута". Направихме я с Йордан Кочев - бивш шампион на България по културизъм и трети от световното първенство за аматьори в Швеция. Проектът е заимстван от веригата Уърълд Джим на Арнолд Шварценегер. Има и тренировъчна зала за бокс. Плановете ни са да открием към залата и плувен басейн. Има тренажори, сауна, модерно фитнес оборудване за професионалисти и за любители.

Преди време ми откраднаха медалите. После ми се обадиха от полицията, че са ги намерили, оставени до храст пред едно училище. Сега мисля да даря някои от тях на Музея на спорта в Националния стадион "Васил Левски" в София", завършва големият шампион.  
Розина КРУМОВА, Стандарт