Соня Дангалакова донесе първата олимпийска точка за родното плуване през 1980 г. Стори го с шестото място на 400 м съчетано. Универсалната състезателка от Пазарджик извоюва през славната си кариера два медала от европейското първенство в София през 1985 г., записа 22 балкански победи, а у нас извоюва 54 титли с 133 поправки на националните рекорди, общо за девойки и жени! Поредицата впечатляващи постижения обаче не правят Дангалакова по-разговорлива. Тя даде първото си интервю от 6 години за специализираното списание "Плуване & Водна топка“ – бр. 2 (Лято) 2012 г.
- Соня, каква е стойността на първата олимпийска точка за българското плуване, която ти донесе в Москва през 1980-а?
- Точката на 400 м съчетано плуване се равняваше поне на бронзов медал. От отличието ме делеше много малко. Все пак бях само на 18 г. и вероятно не съм била достатъчно уверена във възможностите си. Иначе всеки от отбора тайно мечтаеше да му се случи да плува на финал. Просто не вярвахме, че може да стане през епохата на германките.
- А каква премия получи от държавата?
- Ако не ме лъже паметта, възнаградиха ме с тогавашните 1500 лева.
- Олимпиадата се провеждаше в СССР. Имаше ли по-големи изисквания към вас заради близките отношения с братския съюз?
- Специално към нас не. Жалко, че Олимпиадата беше бойкотирана от САЩ, която е велика плувна сила, както и от други държави от Запада.
- Пазиш ли още костюма за Олимпиадата в Москва?
- Не, не го пазя!
- Какво си спомняш по подготовката, тогава Западния свят и Източна Европа рядко се сблъскваха в басейна?
- Държавата помагаше много. Точно преди олимпиадата всички спортове бяхме на Белмекен и Тодор Живков дойде да се срещне с нас. Всичко беше много хубаво, а ние бяхме деца и не сме вземали нещата толкова сериозно, бих казала, че се забавлявахме.
- С брат ти (Георги Дангалаков - настоящ треньор на националния отбор, многократен шампион и рекордьор на България - б. р.) бяхте сред лидерите на българското плуване. Предимство ли беше, че бяхте заедно на олимпиадата?
- Имахме късмета и двамата да бъдем от най-добрите плувци на България. Фактът, че бяхме навсякъде заедно, на мен специално ми помагаше. Бях по-спокойна с него, а също и нашите родители.
- Защо не остана в басейна до игрите в Сеул през 1988-а, където със сигурност щеше да бъдеш една от фигурите за най-славната ни Олимпиада и върхът на българското плуване?
- Нямах вече силите, а и желанието ми да бъда с дъщеря ми Елена беше по-голямо. А имахме много силен отбор и нямаше нужда от мен.
- В историята на българското плуване няма аналог за толкова успешна фамилия като Дангалакови: ти, брат ти, Таня, дъщеря ти, племенницата ти Ани. До един олимпийци, плюс Гого-младши, който предпочете баскетбола пред басейна. Когато се съберете плуването ли е основната тема за разговор?
- За мое най-голямо съжаление, не се събираме много често, но избягваме да говорим за плуване. Това че сме най-успешната фамилия е факт, но е подплатено с много талант и работа. Нищо не идва даром.
- Защо рекордът ти на 400 м съчетано остава неподобрен с десетилетия. Дисциплината ли беше твърде тежка или ти твърде добра и за поколенията след теб?
- 400 м съчетано е една от най-тежките и трудни дисциплини и само един добре подготвен състезател би могъл да се справи добре. Вероятно съм имала талант, които съчетан с много работа, добър треньор и среда за подготовка, са довели до този рекорд.
- Къде пазиш медалите си?
- Оставила съм си медалите от европейското в София, няколко от Балканиадите, турнири, републикански шампионати, но повечето навремето съм раздала.
- Какво е усещането детето ти да те гледа как печелиш европейски медал? (Преди награждаването на 200 м съчетано малката Елена дотича от трибуните и се хвърли към майка си да я поздрави. Соня трябва да убеждава другите призьорки, че това е наистина нейното дете – б. р.).
- По време на европейското бях съсредоточена изцяло в състезанието и забравях като че ли за Елена, но след награждаванията, когато я прегърнех, всичко се променяше. Тогава забравях за състезанието. Тя беше допълнителен стимул за мен, но едва ли си спомня нещо от тогава. Беше само на 3 години.
- Разкажи любопитна ситуация около европейското в София. Тогава по трибуните имаше повече хора, отколкото сега на футболен мач.
- Любопитното беше това, че завършиха басейна в последният момент. Трибуните бяха пълни, тъй като за 1-и път се провеждаше европейско по плуване у нас. Отборът ни беше много силен и добре подготвен и любителите на плуването, приятели и близки, дойдоха да ни подкрепят и да ни вдъхнат допълнителни сили. А и хората обичат красивото, а плуването е красив спорт.
- Плакала ли си по време от тренировки?
- Плакала съм и то много.
- А "скатавала” ли си се по време на тренировки?
- Правила съм го рядко. Все пак ние тренирахме страшно много и се уморявахме жестоко. Така че съм си позволявала скатавки.
- След като окачи банските на пирона мислила ли си за завръщане в басейна?
- Аз се отказах от спорта на 24 г., бях вече майка и никога не съм мислила да се завръщам в големият спорт. Бях дала достатъчно много на плуването, а и мисля, че е добре да се откажеш, когато си на върха и хората да те помнят с добро.
- Кой е най-ценният ти урок от спорта?
- Това че човек трябва да има дисциплина, независимо какво прави и с какво се занимава и да уважава хората с които работи и да не забравя тези, които са му помагали.
- През 70-те години на миналия век и средата на 80-те беше името, с което се свързваше българското плуване. Сега разпознават ли те твоите наследници. Наборите?
- Близките и приятелите ми няма как да не ме познават, тъй като се виждаме и имаме връзка. Младите плувци може и да са чували за мен, но бих казала, че не ме познават. Моето впечатление е, че всеки си мисли, че плуването започва от него и свършва след него. Никой не иска да знае какво е било преди него. Всеки си мисли, че той е най-великият. Плуването е било преди нас и ще бъде и след нас. Трябва да уважаваме всеки, които сме срещнали по пътя към върха, тъй като когато слизаме, не се знае от кой ще ни потрябва помощ.
- Ти самата как се озова в басейна?
- Брат ми започна да ходи плуване и аз, за да не бъда сама в къщи, ходих с него. Школата на Пазарджик беше една от най-добрите тогава, тъй като треньорите и децата работехме много, а явно сме били и талантливо поколение (смее се).
- Защо тренираш деца в Турция, а не правиш български шампиони? (Соня започна треньорска работа във Велинград, а през 1990 г. продължава в родния Пазарджик, после три години във Франция – в Шамбери. Поема местния тим от дъното на втора дивизия и го стабилизира в първата половина на класирането. През 1995-а бе треньорка в ЦСКА, а през 2000 г. си създаде и собствен клуб, просъществувал кратко. След две години я поканиха за треньорка в Турция– б. р.).
- Дойдох в Tурция на шега. Взе че ми хареса и още съм тук. Мъчно ми е, че не съм в България, но животът какво ли не ни предлага. Трябва да сме готови за всякакви изненади. А никой не ме търси!
- Дойдох в Tурция на шега. Взе че ми хареса и още съм тук. Мъчно ми е, че не съм в България, но животът какво ли не ни предлага. Трябва да сме готови за всякакви изненади. А никой не ме търси!
- Кой е твоят фаворит за Олимпиадата в Лондон?
- Американецът Райън Лохте! Уважавам всички добри спортисти, независимо в кой спорт са.
- Коментарът ти за българското плуване и базата в момента?
- Опитват се да възстановят базите, но е трудно. В плуването май има малък напредък. Пожелавам успех на олимпиадата на всички български спортисти.
Василен Димитров, сп. "Плуване & Водна топка"
Василен Димитров, сп. "Плуване & Водна топка"
0
