Един от най-добрите ни волейболисти в момента – Мартин Атанасов, е спряган за сигурно ново попълнение в Италия. „Тема Спорт“ се свърза с 23-годишния посрещач, за да разясни ситуацията. Той говори и по други теми - коронавируса, националния отбор и обстановката около него.
Мартине, здравей. Как си в тази обстановка?
- Добре съм, прибрах се в последния момент от Франция. На следващия ден затвориха летищата и хванахме с няколко човека последния полет. От месец съм в България и преминах през карантинен период. У дома, никъде не мърдах. Тежко е, но затова са направени тези закони, за да се спазват.
Успя ли да хванеш онзи по-тежък период във Франция?
- Може да се каже, но реално бяха минали само няколко дни. Даже още не беше пълна карантина, докато бях там. Стана по-тежко може би седмица след като се прибрах в България,
излязоха военните по улиците
и цялата страна бе затворена. Аз се разминах с тази гледка. На косъм. Най-важното бе, че успях да се прибера при семейството си. В тази ситуация това е много по-добър вариант.
Как се справя един млад спортист, който е свикнал с ежедневие на високи обороти?
- Ако трябва да съм честен, ми е изключително трудно. Особено за волейболистите, ние имаме много малко почивка през годината, особено ако играеш за националния отбор. Защото си свикнал на забързано ежедневие, с много малко почивки. Миналото лято имах 14 дни като най-дълга почивка, а това за нас е изключително много. Ако нищо не правиш за толкова дълго време, излизаш веднага от форма. Сега ситуацията е много различна – два месеца нищо адекватно не можеш да правиш. Тренираш нещо у дома, разхождаш се, но за националните спортисти това е много труден период.
В понеделник обаче отвориха парковете, ще се възползваш ли от тази опция?
- Аз така или иначе не съм в София. На вилата ни до столицата съм, така че се разхождам в Балкана, правя си походи. Нямам проблеми от това естество и тази забрана не ме засегна толкова пряко. В тази ситуация е по-добре да си на чист въздух, на къща с двор, стига да имаш такава възможност. Карантината минава по-леко.
Разкажи какво се случва с теб. В Италия информираха, че си почти сигурно попълнение на Верона.
- Това го пишат от доста време. В Италия първо писаха още на полусезона за Верона, когато те наистина ме искаха, но от Шомон не ме пуснаха. Доста
сериозна сума предложиха
но не ме пуснаха от Франция. По време на олимпийската квалификация започнах преговори с няколко отбора, сред които Верона и Милано. Наистина се водят разговори, но нищо не съм подписвал и нямам контракт с тези клубове. От няколко месеца има доста различни клубове, които ме искат, но това се пази в тайна между мениджъра ми и тях. В Италия със сигурност не са само два отбора, може би са 5 или 6. Има клубове и извън Европа с интерес към мен, от Азия, както и от някои силни първенства в Европа. Няма да споменавам имена, защото не съм подписал нищо. Близо съм до трансфер, но нищо повече.
Тоест – нямаш договор с нито един клуб към момента?
- Не, имам договор все още с Шомон. Там първенството приключи, но договорът е за още два месеца.
Иначе за следващия сезон все още нямам подписано нищо.
Италианското и руското първенство са най-фаворизирани в Европа. Има ли приоритет пред теб?
- Да ти призная, имах приоритети за Италия. Те обаче бяха преди пандемията с COVID-19 и всичко, което се случи. В цял свят ще има много сериозна финансова криза и както се очертават нещата, най-много това ще се отрази на Италия. Там първенството догодина ще е много по-различно.
Доста играчи избягаха
най-добрите, може би 80 процента от тях, си прекратиха договорите. Това всичко е заради финансовата криза, която настъпва. Приоритет ми бе Италия – най-силното първенство, но през новия сезон това няма да е така. Много момчета отидоха в Азия, Русия, Турция, където финансово няма да са засегнати толкова клубовете. В тази ситуация аз пак имам приоритети, но вече не са, както бяха преди.
Вече не ти е фаворит Италия?
- Може и така да се каже. Коронавирусът промени всички спортове, но пряко засегна доста сериозно волейболът. Знам и от други хора, че положението не е слънчево в Италия в момента. Много хора избягаха от там.
Посъветва ли се със Силвано Пранди в този ред на мисли?
- Не, не съм. Не сме говорили, но може и да го потърся. От малко повече от месец не сме се чували. Когато бях в Шомон, на полусезона, тогава обсъждахме и говорехме всеки ден. Те не искаха да ме пуснат, а той ми каза, че няма смисъл да бързам и че за Италия имам време. Оказа се, че е било за добро. Защото, ако бях отишъл тогава в Италия, виждате сега какво е положението – най-лошото в цяла Европа. Без да знае, ми помогна. Не говоря само за следващия сезон, но и в момента
много отбори нямат финансите
да изплатят заплатите на играчите и търсят начин да им намалят парите още сега. Това е още един признак, че положението там не е добро.
С Радо Стойчев чухте ли се във връзка с Верона?
- Скоро не сме говорили. Може би за последно преди два-три месеца, още когато бяхме в дълбоки преговори. В момента преговорите с отборите и трансферите са застояли в Италия, никой не прибързва, защото клубовете не са сигурни с бюджетите си. Иначе той води разговори с мениджъра ми, но с мен не е говорил.
Какво лято ти се очертава?
- За пръв път толкова дълга почивка ще имам. Със сигурност няма да ми повлияе много добре, както и на всички спортисти. Единственото, на което се надявам, е възможно най-бързо да се нормализира ситуацията, защото на всички е тежко. За пръв път в цял свят има такова извънредно положение и е много неприятно. Нека да свърши и след това ще видим какво ще правя. Важното е да отворят залите и фитнесите, а след това ще си направя програмата. Ще има време и за море, силно се надявам. С най-голямо удоволствие ще отида на нашето Черноморие. Ще бъде много хубаво, ако повечето българи, които предпочитат Гърция или Турция, това лято отидат на нашето си море, за да подкрепят българската икономика.
Да си помогнем сами
Това ще бъде хубаво решение, но зависи от хората, аз само мога да го предложа като идея.
Ще ти липсва ли националният отбор, защото не се знае дали ще има и Лига на нациите?
- Със сигурност. Националният отбор е невероятно усещане, тръпка, която не може да се сравни с клубния тим. Да играеш за родината си е въпрос на чест и удоволствие. Никога не съм имал толкова дълга почивка и сега ми е много странно. Трябваше да съм на плейоф с отбора си и ми е малко неприятно, вече ми липсва националният тим. Надявам се, че тази цялата ситуация ще бъде всяко зло за добро. Да си извлечем поуката от всичко, което се случва около нас.
Хари ЛАТИФЯН, "Тема Спорт"
0
