Националът Цветан Соколов през миналата година спечели почти всичко с италианския гранд Кучине Лубе (Чивитанова). Стана шампион на Италия и триумфира с Шампионската лига. От този сезон диагоналът носи екипа на руския гранд Зенит (Казан), но все още не е стигнал до отличие с отбора, с който подписа за 3 сезона. Цветан Соколов даде специално интервю за канала на колегата Георги Чобанов в Youtube. Роденият в Ресилово волейболист говори за личния си живот, за волейбола в Италия и Русия, за националния отбор и за още много неща.
@@@
За преместването и живота в Русия и КазанЧувствам се много добре. Наистина това беше много голяма промяна не само за мен, но дори и за семейството ми. Решихме да дойдем тук, на това ново приключение, за което абсолютно не съжаляваме до момента от гледна точка на това, че съм в най-титулувания отбор, както каза ти. Тук всичко е на много високо ниво. Бил съм в отбори в Италия и Турция, но тук наистина много ми харесва. Много добре се чувствам. Единствената промяна е времето, студа, климата, но и с това се свиква, защото навън може да е студено, но в залите е страшно топло. Дори се изненадах колко е приятно в залите в Русия, нямаше една студена зала, което е един голям плюс за нас. Чувствам се прекрасно, бих казал, в Казан, един невероятен град, много красив град. Останах много приятно изненадан от това, което виждам до момента и наистина много ми харесва в Русия. И на семейството ми му харесва в Русия, всички се чувстваме много добре. Чакаме с нетърпение снега да падне. Казаха, че тази година малко закъснява, което е изненада за всички тук, но ми казаха, че след това ще ми се иска той да се вдигне, защото се очаква около 1,5-2 метра сняг. Но когато казах това на децата, започнаха много да се радват, защото очакват с нетърпение снега.
Като пристигнахме всички ни приеха много добре, всички ни помагаха и продължават да ни помагат. Наистина много бързо привикнахме, защото живеем на много добро място. Градът просто те предразполага да се чувстваш добре. И хората, които са в клуба, са много положително настроени, много добри са и винаги помагат с каквото могат. Каквото ни трябва, го имаме на следващия ден, ако не и на същия. Ние като чужденци сме дошли да работим и те предлагат на чужденците такива условия, за които някой би мечтал.
За мачовете в руското първенство и разстояниятаРазстоянията са коренно различни не само от тези в Италия. Да кажем, че едно гостуване ни отнема 3 дни. Имаме един ден само път, навсякъде се пътува почти само със самолети. Най-близкото разстояние, на което можем да отидем с автобус, е 600 км. Първият ни мач примерно беше в Красноярск, където играе Тодор Скримов, сменихме 2 полета и имаше 4 часови пояса разлика, което за мен бе изненада. Играем един мач от първенството, а пътуваме 6 часа със самолет и има 4 часа разлика, което беше една голяма изненада за мен, но беше много приятно. Много добре са го направили тук с пътуванията, много добре са организирани, което ни помага на нас като състезатели. Усещаме ги като време пътуванията, но са много удобни и не е толкова тежко, колкото се говори.
За разликата във волейбола в Италия и РусияИма голяма разлика наистина. В Италия се набляга много на тактически и техничен волейбол, а тук е повече силов. И разликата наистина е огромна. Тук примерно има такива състезатели от последният отбор, които излизат срещу теб и скачат по 1 метър, а са високи по два. Да го кажем така "могат да те пребият на сервис" и могат да играят много хубав и много сносен волейбол. Наистина в Италия можеш да паднеш от последния, но ако не си подготвен тактически и технически, а тук бих казал, че е "на ден". Хората отсреща може да не са толкова грамотни технически, но силово са... просто няма отбор в Русия, който да няма състезатели по 2 метра, които скачат по един. За мен е едно предизвикателство да играя тук, защото аз съм такъв тип състезател, моя стил на игра е такъв. И тук да играя срещу тях наистина ми е интересно. Чувствам се добре, понеже винаги имам двоен блок срещу себе си, което за мен е ОК. Винаги знаеш, че срещу теб има хора, които може да не са толкова добре подредени тактически на блок, но скачат високо и имаш корави състезатели срещу теб. Отгоре не можеш да забиеш, абсолютно никога, но е приятно. В момента тренираме много в защита, защото треньорът ни е либеро, и играем доста добре в защита.
За незабравимите мачове и състезанияДа, един от мачовете, които няма да забравя е този срещу Бразилия на олимпийската квалификация във Варна. Да си толкова близо до Олимпиадата, до една от мечтите на всеки един спортист и да не успееш. Една точка ни делеше от класирането, но за голяма жалост не успяхме. А другият мач е полуфиналът на Олимпиада в Лондон през 2012-а, където не успяхме да се преборим с олимпийския шампион. Тогава имахме възможност. Това са мачове, които ще ги помня наистина цял живот. Както и малкия финал на Олимпиадата срещу Италия. Просто тогава абсолютно нищо не ни вървеше и не успяхме за наше голямо съжаление. Това са двата мача, които наистина ще ги помня цял живот. Но има и други мачове, които няма да ги забравя, но те са по-малко. Примерно през 2018-а изиграхме 5 финала и загубихме и 5-те (б.р. с клубния му отбор тогава Кучине Лубе Чивитанова) и започнахме следващия сезон с още 2 загубени финала, така че... 8 май бяха загубените финала, а накрая взехме, че спечелихме Шампионската лига и първенството за 4 дни, което беше страхотен успех.
За олимпийската квалификация в БерлинЩе бъде много по-тежко от квалификацията във Варна. Ще бъде едно мини-европейско първенство с най-добрите отбори. Както знаете ще играе с европейския шампион, един от полуфиналистите Франция, Словения, а ако прескочим групата, евентуално с Холандия, които играха много добре на това Европейско, Германия, Белгия и Чехия. Ще бъде много трудно. Лично според мен по-трудната задача ще бъде да прескочим групата. За мен трябва да победим всичките три отбора, ако искаме да имаме по-голям шанс, но всичко може да се случи. Това е топка, върти се. Надявам се всички да сме здрави, защото както видяхме на олимпийската квалификация срещу Бразилия Тодор Скримов се контузия и това може би малко ни паникьоса, бих казал. След това играхме, но като че ли мислехме за тази случка. За мен сме показвали, че имаме голям потенциал като отбор, играли сме срещу много силни отбори, били сме ги. Сега най-важното е да си повярваме, защото ако вярваме в себе си, че можем да успеем, мисля че абсолютно всичко е възможно на тази квалификация. Преодолими съперници са.
@@@
За интересите му и свободното времеСвободното ми време е изключително малко и го прекарвам със семейството си. Както казах преди малко, постоянно пътувам и времето ми е много голям кът. И всяка една минута гледам да я прекарвам със семейството си, с близнаците, със съпругата ми. До сега не сме имали възможност да отидем някъде да си починем, прекарваме по-голямата част от почивката си в България, за да се видим с близките си. Надявам се да променим малко тези навици и да отидем някъде на почивка в чужбина, колкото и странно да звучи. Ходи ми се някъде в чужбина със семейството си, да си починем, нещо различно. Много хора казват: "Ти си спортист и си видял всичко - много градове и държави". Бих казал, че това, че сме в някоя друга държава и стоим в хотел, и нямаме никакво време да излезем някъде понеже сме на тренировки и мачове, не съм видял толкова много. Наистина съм видял толкова много различни култури, но като градове и места не бих казал, че съм ги видял. Бих искал, когато имаме възможност със семейството ми, да пообиколим малко, да си починем някъде и да не мислим за волейбол.
За бъдещето му плановеДай Боже, да съм здрав и да играе още 8-9 години. В момента не мисля с какво искам да се занимавам след края на волейболната ми кариера. В момента съм се отдал изцяло на нея и просто гледам как да постигам целите си във волейбола, а не извън него.
@@@
Интересна случка за финалПрибрахме се след Олимпиадата в Лондон и ме извикаха да дам интервю, но сака ми остана малко встрани. И докато давах интервюто, просто се обърнах и гледам как част от феновете, които бяха дошли, бяха отворили сака и да си избират някакви неща. Просто им казах: "Оставете ми някои части да си има". Беше много приятна и готина случка. Ще ми остане като много приятен спомен. Много му се израдвах. Жена ми много се смя и ми каза: "Поне браво, че ти оставиха куфара". Да кажем, че ми нямаше анцуга, някои от тениските, тренировъчните екипи, но оставиха и на мен, така че съм им благодарен.
0
