Томас Хеслер е роден на 30 май 1966 година в Западен Берлин. Той е една от най-големите легенди на германския футбол. Световен шампион с "Маншафта" от 1990 година и европейски от 1996 година. С Германия участва още в Сеул'88, Евро'92, САЩ'94, Франция'98 и Евро 2000. Със своите 101 мача за Бундестима е в топ 10 на Германия за всички времена. На клубно ниво звездата му изгрява през 80-те години в Кьолн, като с "козлите" има загубен финал за Купата на УЕФА от Реал Мадрид. Играе още за Ювентус, Рома, Карлсруе, Борусия (Дортмунд), Мюнхен 1860 и Залцбург. Осъществяваме връзката с Ике посредством неговия мениджър Валентин Пенчев, който любезно ни съдейства. Първоначално уговорката е за 4-5 въпроса, но е трудно да се придържаш в тези граници, когато говориш със спортист от калибъра на Хеслер. Затова броят на въпросите набъбва сериозно, но световният шампион се показва като добронамерен човек и отговаря охотно на всичко. Ето какво сподели Ике специално за читателите на Sportal.bg:
Хер Хеслер, с какво се занимавате в момента? Бихте ли разказали откъде идва прозвището ви "Ике"?
- В момента съм старши треньор на Берлин Юнайтед и сме пред трето изкачване за трета година. Берлин Юнайтед е нов клуб със солидна финансова основа и амбиция за бързо влизане сред европейския елит. Клуб по примера на Хофенхайм, Ред Бул Лайпциг и т.н. А прякора ми "Ике" го получих в Кьолн, където започна моята професионална кариера. Ние в Берлин казваме Ike, а не Ich – както е на книжовен немски.
Няма как да не поговорим за мача от САЩ'94 България – Германия. Какво помните от този мач?
- Истината е, че Световното първенство в Америка не беше нашият турнир. Нещата се получаваха много трудно. Биехме с минимална разлика. Жегата беше убийствена. Просто не вървеше. И тогава дойде мачът с България. След изравнителния гол българите ни натиснаха още повече, а ние вместо да овладеем този натиск, се хвърлихме напред. Помня, че казвах на колегите ми да се върнат, но... И както всички знаете, аз като "най-висок и здрав в отбора, типичен централен защитник, а не плеймейкър", ха-ха, останах сам да пазя високия Данчо Лечков.
Да, случайно ли се озовахте до Лечков или имахте тактическа задача в този момент?
- Не, нямах тактическа задача. Просто аз осъзнах, че трябва да овладеем този български натиск и останах отзад.
Какво ви каза Берти Фогтс след мача в съблекалнята?
- Бяхме разочаровани. Отпаднахме. Думи в такъв момент трудно помагат.
А какво си спомняте от евроквалификацията в София след година – 3:2 за България?
- Разбира се, че искахме един вид реванш за 1994 година. Мачът започна добре за нас, но българите се върнаха след почивката много силно. За мен те в този двубой бяха дори по-силни от мача ни в САЩ.
През 1990 година гостувахте в Сливен с Ювентус за КНК. Разкажете спомените си за този двубой.
- Не е лесно да си спомняш с подробности всеки мач след такава професионална кариера. Сливен беше добър отбор. Ние в Ювентус тогава имахме едни от най-големите звезди в европейския футбол и победихме, мисля само с 2:0. Скилачи направи 1:0 с глава, а за 2:0 аз го изведох сам срещу вратаря на Сливен и той бе повален, след което Баджо реализира дузпата. Ако не се лъжа, така беше.
Имате един сезон на "Деле Алпи". Защо един световен шампион напусна Юве толкова бързо?
- Световният елит беше събран в Италия в онези години. Не само Ювентус, но и всички други познати ни клубове играеха страхотен футбол. Аз винаги съм харесвал Рим като град и не се поколебах и за минута да отида в Рома. Изкарах може би най-добрите си три години там.
Разкажете малко за "Кьолнската мафия" – вие бяхте там. В България този термин е доста популярен от книгата на Шумахер "Начален сигнал".
- Тони беше един гений на вратата! Като писател ми е малко трудно да го коментирам, ха-ха.
Кой беше най-трудният момент за ФРГ на Мондиале'90 и защо?
- Ние, германците, като манталитет не обичаме да казваме, че нещо е трудно. Вярваме, че всичко е въпрос на подготовка, тежка работа и себераздаване. През 1990 година ние бяхме една "банда от много главатари". И аз, и Лотар, и Руди, и Колер, и Клинси, и всички други наши колеги бяхме подчинени на общата цел – да станем световни шампиони. Бяхме отлично подготвени, работихме силно и всеки даде всичко за тази цел: от последната резерва до Анди Бреме по време на победния гол във финала с Аржентина.
У нас е много известен епизодът с обувката на Матеус на финала, заради която Бреме поема изпълнението. Какъв беше точно случаят?
- Лотар беше излязъл с неразтъпкани бутонки на този финален мач. Имаше кървави мазоли. И пак показа, че е голям шампион. Не искаше да рискува общия успех за своя слава. Анди не трепна!
Вкарахте два гола на Евро'92, бяхте в страхотна форма, но Германия загуби финала от Дания. С какво си обяснявате това поражение?
- 1992 година беше може би една от най-силните ми години в личен план. За съжаление изпуснахме титлата на Европейското първенство в Швеция. Това ме мотивира още повече за следващото. Вече бях световен шампион, исках да стана задължително и европейски.
Станахте през 1996 година.
- Да, станах.
В средата на 90-те години много българи заиграха в Бундеслигата. Вие бяхте в Карлсруе, кои наши момчета помните?
- Вие имахте страхотни футболисти. От световна класа бяха. Много от тях бяха лидери в отборите си из Европа. И Балъков, и Лечков, и Костадинов, и Боримиров, и Христов, и Хубчев. Трудно си обяснявам развитието на българския футбол. Моят мениджър е българин и с него следим първенството и мачовете на националния отбор на България. Мисля, че България има потенциал да се върне отново на високата европейска сцена, ако се промени начинът на работа.
Какво знаете за българския футбол, ако оставим настрана САЩ'94?
- Както казах, следя първенството ви и националния тим. Бих желал да виждам по-често български отбори в Европа и български футболисти да играят по силните европейски шампионати. Традицията е нещо много силно. Понякога са нужни малко промени в правилната насока и нещата тръгват отново.
Кой е най-суровият футболист, с когото сте се сблъсквали?
- Знам какво имате предвид. Мениджърът ми ми разказа вица, че в Германия сме си плашели децата с Трифон Иванов, ако не искат да заспиват, ха-ха. Безспорно един от най-добрите защитници, които някога съм виждал! А аз играх в Италия, знаете защитниците там. Бих искал да видя и в германския национален отбор такъв тип бранител. Много ми стана тъжно при новината, че Трифон Иванов вече не е сред нас.
Мнението ви за съвременния футбол?
- Футболът винаги се е развивал и ще се развива. И това е добре. Развитието му се диктува от търсенето. Днешните футболисти са тясно специализирани, добре обучени. Биват следвани от милиони хора на всяка крачка. Трябва да внимават какво казват, къде ходят. Ние живеехме и играехме в друга епоха. Бяхме по-сурови момчета, с огромни сърца за играта футбол, а не това, което се случва сега около играта.
Щяха ли Меси и Кристиано Роналдо да постигнат същите успехи по ваше време?
- Велики футболисти за тази епоха. Ние имахме Диего Марадона, Марко ван Бастен, Лотар Матеус, Роберто Баджо. По наше време те нямаше да бъдат същите – щяха да са като нас.
За какво съжалявате в кариерата си?
- Имайки щастието и късмета да погледна назад и да кажа, че съм световен и европейски шампион, три пъти най-добър футболист на Германия, на трето място за "Златната топка", със 101 мача за националния отбор на Германия, как да кажа, че съжалявам за нещо.
Разкажете за Томас Хеслер извън футбол. Какво обичате да правите в свободното си време?
- Томас Хеслер е един най-обикновен човек, имал късмета да бъде част от тези успехи, за които стана дума преди малко. Продължавам да тренирам, бягам всеки ден. Имам две кучета и един кон. Играя билярд, пия бира с моите приятели от детинство.
Германия на Бекенбауер от Италия'90 или Германия на Льов от Бразилия 2014?
- Аз не съм точният човек за отговор на този въпрос, защото съм участвал в този "Дрийм тим" през 1990 година. Често чувам от феновете, че ние тогава сме били истински момчета, неподправени футболисти, големи характери, сплотили сме нацията и пр. Това, което направиха момчетата през 2014 година, е запомнящо се. Трябва по същия начин да им отдадем нужната чест.
0
