Работата ми е да пилотирам политическата стратегия на гребането в света на спорта, казва Жан-Кристоф Ролан
Президентът на FISA Жан-Кристоф Ролан даде интервю за развитието на гребния спорт след края на Световното първенство по гребане за мъже и жени в Пловдив.
– Г-н Ролан, след Световното първенство по гребане в Пловдив се проведе и конгрес на Световната федерация по гребане. Кои бяха най-важните задачи на конгреса?
- Конгресът е много важен момент, тъй като това е събиране на цялата общност от всички федерации. Веднъж годишно ние можем да засегнем, заедно с федерациите, много важни въпроси, свързани с нашия спорт гребане. На конгреса в Пловдив имахме избори за няколко члена от съвета – нови президенти на комисиите. Имаме шест комисии, бяха проведени избори за всяка. Също така имаме две нови федерации, които бяха приети за членове на FISA - Кирибати и Лесото. Така след конгреса в Пловдив членовете на FISA вече се увеличиха до 155. Използвахме и възможността заедно с федерациите да проведем дискусия относно важни теми, свързани с нашия спорт.
– Господин Ролан, колко хора по света тренират гребане?
– Това са цифри, които е трудно да се определят. Няма точно преброяване. В някои страни за да тренираш гребане, трябва да си член на клуб и клубът да има лиценз. Тях можем да ги преброим. Но в други страни можеш да практикуваш гребане в университета, в училище. За тях нямаме точни цифри. Считаме, че практически във всички страни по света имат достъп до гребането. Аз признавам, че гребането не е популярен спорт, не е масов спорт. Защото трябва гребен канал, трябват лодки, трябват клубове. Но важно е за младите хора да имат избор от спортове. Аз не искам всички млади хора да тренират гребане, но искам гребането да бъде едно предложение. И ако има един от сто или двама от сто, които искат да тренират гребане, това е много добре.
- Как може да се запазят спортовете, които се харесват на по-малко хора?
- Аз разбирам младите, които желаят да тренират тенис, футбол, ръгби. Това е нормално. Но спортният свят, който става много, много труден, трябва да се внимава няколкото големи спорта, да не станат толкова големи, че да привличат всички. И днес проблемът е, че в медиите 80% от спорта е футбол. И по този начин разгласяването чрез медиите е ограничено до определен брой спортове. А трябва да се запази разнообразието от спортове. За това да бъдеш олимпийски спорт е много много важно за мен. Така се запазва възможност да бъдеш видян, най-малкото веднъж на 4 години, чрез най-популярното събитие, с голямо медийно проследяване в света, каквото са Олимпийските игри.
- Разширява ли се географията на гребния спорт? Как FISA подпомага новите страни, в които гребането започва да се развива?
– Имахме едно много значителна еволюция през 80-те и 90-те години, когато FISA стартирана програмата за развитие. И действително от тогава до сега много страни се присъединиха към FISA, гребането се разви във всички континенти. Това е важно и остава приоритет за нас. Има програма за развитие, във FISA имаме Департамент по развитието, помагаме с проекти, с лагери за тренировки. Опитваме се да помагаме държавите, за да се започне да се практикува нашия спорт. Но истината е, че сме спорт с ограничени ресурси . Във връзка сме с МОК и на базата на олимпийската солидарност, организираме проекти за развитие в някои страни.
– Как преминава един работен ден на президента на FISA? Защо президентът на Световната федерация по гребане не получава заплата за работата си?
– Ще отговоря бързо на втория въпрос. В правилника на FISA, президентът и членовете на Изпълнителния комитет, с изключение на изпълнителния директор, не са служители на FISA. Те са доброволци, които се избират от Конгреса. Аз имам голямото предимство всеки работен ден да е различен. Ролята на президента е да създава и заздравява връзки между националните федерации по гребане, преди всичко в частта управление. Трябва да се развива стратегията за бъдещето на нашия спорт, бъдещето ни в олимпийското движение. Бих казал, че работата на президента е да пилотира политическата стратегия на гребането в света на спорта. Решенията, които се вземат в МОК въздействат на гребането. Нормално е и е важно, президентът да може да представлява своя спорт пред различните инстанции в света на спорта. Аз лично съм член и на Борда на Световната Антидопингова Агенция. Един добър президент на FISA е длъжен да инвестира много много време в работата си.
- Господин Ролан, ако сега едно момиче или момче на 13-14 години Ви попита: защо да тренирам гребане, Вие какво бихте отговорили?
– Ще му кажа да опита. Когато си на 13-14 години, това е добрата възраст, да навлезеш в нашия спорт. Да седнеш в лодката, да сложиш греблата и да загребеш с тях, да усетиш как лодката се плъзга – това е страхотно преживяване. Но гребането е спорт, който изисква определена техника. За да я постигнеш трябва постоянство. И не само лично постоянство, но и това на партньорите ти, защото гребането е колективен спорт. Бих казал на детето, че ще опита един супер спорт, ще развие физическа кондиция, ще добие желание да работи в екип, ще усети лодката и водата. Но първоначално е трудно, защото не се забавляваш, когато за първи път се качиш на лодка.
– Какви качества трябва да притежава идеалният гребец?
– Идеален, на какво казваме идеален? Ще кажа, че има гребци, които имат много големи физически и технически качества. Имат още силна воля, непреклонен дух. Но май пак не стига, за да си идеален гребец. За мен идеалният спортист е и посланик на своя спорт. Той е шампион, но е и ярка забележителна личност. За мен идеалния спортист е този, който е успял да постигне целите по отношение на спортните постижения, но също така е притежава скромност, той се раздава за другите и защитава истинските спортни ценности . Може да си голям шампион, но ако не си способен да споделиш това с младите, да покажеш пример, за мен това не е идеалният спортист.
- За кои ценности става дума?
- От спортните ценности за мен първата и най-голяма е уважението. За съжаление в някои спортове може да видим примери на липса на уважение. И за това аз всеки път съм наранен, когато в спорта не се уважава другия, не уважаваш правилата или съдията. И това винаги е болезнено.
– Как FISA подкрепя параспортистите?
– Парагребането е относително млада насока в дейността на FISA. Ние сме в параолимпийските игри от Пекин през 2008 и за нас това е много важна стратегия на развитие. Ние започнахме като съвсем малки и виждаме, че всяка година прогресивно нараства участието и нивото на парагребането. Опитваме се да насърчаваме тази насока в нашия спорт. За това я включихме в програмата на световния шампионат. Убедени сме, че това е парагребането е неразделна част от нашия спорт. Опитваме се да насърчаваме развитието на парагребането във всички федерации. Не е лесно. Но виждаме тук в Пловдив, че парагребането се развива добре.
– Господин Ролан, кои са техническите новости в гребния спорт, които навлязоха през последните 5 – 6 години?
– В гребането основният фактор за постижения е спортистът, а не лодката или греблата, с които гребе. Пeчели по-добрият спортист, а не по-добрата лодка. Да, ние се възползваме от техническия напредък. До неотдавна лодките бяха от дърво и с появата на карбона и други технически новости , гребането следва техническото развитие. Но е важно спортистите да имат един и същи достъп до еднакво оборудване. Не забраняваме иновациите, но за всяка иновация се взема решение от Изпълнителния комитет дали да я приеме или не. По този начин избягваме не даваме предимство на страните с повече ресурси, пред тези, които нямат ресурси.
0
