Гребният канал е място за премерване на силите и възможностите не само на елитните състезатели, но и на двете най-големи компании в Европа за производство на лодки – италианската Филипи и немската Емпахер. По двукилометровото трасе се виждат много бели и жълти лодки – това са фирмените цветове на двамата конкуренти. Като че ли само черните лодки на новозеландския отбор са голямото изключение. Както и при автомобилите, италианските лодки са по-силни в дизайна, а немските са по-надеждни. Но защо са толкова скъпи? Единичната лодка (скиф) струва между 9 000 и 11 000 евро, а осморките достигат 45 000 евро. Във всяка лодка има вложени много високотехнологични материали и изключително прецизен и специализиран ръчен труд, обяснява Давид Филипи – собственик на едноименната италианска фабрика.
„Лодката трябва да бъде лека, не бива да се усуква по оста си по време на гребане и трябва да издържа на силата, с която здрави мъже и жени натискат греблата, за да достигнат най-бързо до финала“, казва сеньор Филипи. Затова състезанието между лодкопроизводителите започва още от чертожната дъска на дизайнери и инженери. Времето за производство на една лодка е от 3 до 5 месеца.
Всяка година в Европа се произвежда около 1700 лодки за гребния елит.
Due to unfair racing conditions, the FISA Fairness Committee has suspended racing for the rest of the day. See the Official Communication here https://t.co/zy7b57i6AE pic.twitter.com/qayFPKVz4x
— World Rowing (@WorldRowing) 12 септември 2018 г.