Марката "Георги Дерменджиев"

Започвам с нещо, което ми направи най-силно впечатление, разбира се, след представненето на Лудогорец снощи. Георги Дерменджиев не е типичният български треньор. Със сигурност няма да го видите да обикаля медиите и да обяснява как неговият отбор е изиграл голям мач с Виктория. И как само напусна Националния стадион. Липсваха познатите пози след успешен мач и въртенето пред операторите, които случайно, ако не са се сетили да го снимат, да поправят грешката си.

Вместо да граби с пълни шепи от славата, ясно пролича, че на Дерменджиев му стана неудобно от огромното внимание, което му се обърна. Именно поради тази причина той обясни, че има и втори мач и влезе в автобуса. Много е лесно един треньор да дава интервюта след победа и да обяснява колко е велик, а при неуспех да се крие. Лично аз такъв случай с Дерменджиев не помня.

Сега по същество. Големите битки се печелят по няколко начина. Ролята на треньора при определяне на тактиката, индивидуалните проблясъци на състезателите, функционално им състояние и психическата устойчивост. Когато обаче два тима са равностойни, което често се случва, ролята на наставника е решаваща. Може би някои хора ще си кажат, че Лудогорец е победил Виктория заради класата на Кафу, Вандерсон, Марселиньо, Мисиджан и Дяков.

Безспорно добри футболисти, но ако няма стройна организация в играта, бъдете сигурни, че малката разлика в класата на българския и чешкия шампион щеше бързо да бъде заличена. Веднага един пример. През първата част Марселиньо и Вандерсон задържаха излишно топката и искаха да решат мача с индивидуални действия. Това бе причината Лудогорец да не бе достатъчно ефективен в нападение. В момена, в който изчистиха играта си и се подчиниха на отборния дух, нещата потръгнаха. В съвременния футбол тактическата постройка е много важна.

Когато един футболист е дисциплиниран и се движи правилно по терена, много по-лесно изпъква. По простата причина, че си освобождава пространства и винаги е с един ход пред своя опонент. Като прибавим към това и импровизацията, нещата се получават. Точно това се случи по време на второто полувреме на мача снощи. 

Изглежда, че Дерменджиев е помислил за всичко. Още от подготвителния период, когато имаше проблем с националите. Целта пред треньора бе така да проведе подготовката, че отборът да е във върхова форма в най-важния момент. Примерите не са един и два - Моци, Дяков, Владо Стоянов, които не бяха в добра форма в първите мачове, но в най-важния момент са в отлично състояние. След 1-2 месеца сигурно ще има умора и спад във формата, но това надали ще се отрази толкова тежко. Тогава инерцията, натрупаното самочувствие и адреналинът ще държат тима до зимата.

Вижте как специалистът процедира с един от най-добрите си играчи - Мисиджан. Холандецът отдавна е възстановен от контузията. Със сигурност Дерменджиев са го сърбяли ръцете и е изгарял от желание повече да залага на него, но търпеливо изчакваше да настъпи моментът, когато футболисът ще си върне познатата форма. Не го хвърли неподготвен в огъня, а всеки мач му даваше повече игрови минути. До момента, когато прецени, че е напълно подготвен.

Дерменджиев е претърпял сериозно развитие в тактическо естество, макар че спокойно може да кажем, че в това отношение е един от най-добре подготвените треньори в България. Оказа се обаче, че и той има какво да учи. В първия си период той залагаше на една и съща тактическа постройка - 4-2-3-1, независимо срещу кой отбор и къде играе. Сега е различно. Треньорът разузнава добре противника и в зависимост от неговите силни и слаби страни, подбира своите изпълнители и прави тактиката.

Дерменджиев е скромен човек, но когато работи, го прави със самочувствие и замах. Отстрани може да изглежда различно, тъй като е дипломатичен и пред медиите внимава какво говори. Няма да го чуете да крещи като обезумял, но това не означава, че не проявява характер. Когато става дума за работа, е коренно различен.

Изискванията му са големи и не прави компромиси. Не са малко футболистите, които са му сърбали попарата, когато не спазват указанията. Бъдете сигурни, че един от най-скъпите футболисти - Сисиньо, ще започне да играе редовно чак, когато се научи да помага в защита. И ако няма желание да го прави, ще търка още дълго пейката.

Същата съдба щеше да последва и Натанаел, но по всичко личи, че той се старае да изчисти слабостите в дефанзивен план. Няма да е лесно, тъй като в Бразилия отборите залагат на схема 3-5-2 и до този момент двамата са играли по фланга, но зад тях винаги е имало човек, който ги покрива. Същото се отнася и за Кешеру. Румънецът изгуби титулярното си място, защото не успя да излезе от ролята на консуматор. Никой не се съобразява, че е румънски национал и така трябва да бъде…

И накрая няколко думи за успешния проект "Лудогорец", за да може да не се забравя и да се следва този модел. Правилната и последователна политика на ръководството и избора на точния треньор доведоха до тези резултати. През годините много български клубове са имали пари, но са ги пропиляли на вятъра. Когато спечелиш пари от Европа, най-правилното и разумно нещо е да се инвестират в клуба така, както правят в Лудогорец. Не вместо това да отиват по други направления.