Защото спортът е за хора със сърца

"Ще отида в Рио да се сборя и да покажа, че България има джудисти, с които може да се гордее", думите са изречени през февруари 2016 г. от най-добрия български състезател в момента в категория до 81 килограма Ивайло Иванов, който вчера завърши седми в дебюта си на Олимпийските игри в Рио де Жанейро. Иванов сподели неколкократно и, че целта му в Бразилия ще е да спечели златния медал. Е, не успя, но пък спечели нещо по-ценно - обичта на българския фен. Спечели я не защото стигна до отличие, а защото показа нещо отдавна позабравено у нас - спортът е за хора със сърца. А той показа голямо сърце, непримиряващо се със загубите, с грешките. Със сигурност до края на Игрите в Бразилия ще видим още родни спортисти с големи сърца и преследващи докрай победата, но представянето на Ивайло ще остане запомнено. Защото той успя да накара много българи да се поинтересуват от спорт, който не им е бил познат до този момент. А България е имала олимпийски успехи в джудото - имаме три медала от форуми под петте преплетени кръга. С представянето си в Бразилия талантът от Монтана показа, че тепърва можем да очакваме от него големи неща.

Кой всъщност е Ивайло Иванов?
Роден е в Монтана и започва първите си изяви в този спорт в родния си град. Като ученик се премества в София, където продължава обучението си в спортно училище "Генерал Владимир Стойчев", там започват и първите му успехи при подрастващите. Той е добре познат на любителите на този спорт у нас, а на голямата световна сцена на джудото при мъжете се появи през есента на 2015-а, когато спечели турнира от сериите Гранд Шлем в Абу Даби. Тогава за първи път му се обърна по-сериозно внимание, основно от чуждестранните медии. Последва затвърждаване на силните му изяви и през 2016-а - второ място на най-силния турнир от Гранд Шлема в Париж, второ място на турнира от същия ранг в Баку, трето място на Гран При в Дюселдорф и победа на Гран При в Самсун. На Европейското първенство в Самсун са нареди трети основно заради своя грешка. Постижения, които нямаше да са възможни без упоритата работа и на треньора му Атанас Герчев.

Успехите на Ивайло Иванов не са малко, но тепърва има какво да постига. А той безсопрно ще успее, ще успее, защото показа много пъти, че в спорта трябва да имаш сърце. А също и дупе - да можеш да се радваш на успеха, но и да можеш да вдигнеш гордо глава след неуспеха. А Ивайло добре знае какво е да губиш. Пази горчиви спомени от представянето си на едно световно първенство, както и на турнира "Освобождение" в София тази година, когато отпадна безславно в първия кръг пред родна публика.

За Рио той беше подготвен, готов дори и за златото. Просто не успя да вземе това, за което толкова силно мечтаеше - медал. Но в джудото невинаги печелят най-добре подготвените, секунда разсейване и си аут. Но ще дойде и времето на големите победи. Ивайло е само на 22 и тепърва има много път пред него. В Бразилия той просто показа, че притежава най-важните неща за успех в спорта - сърце, упоритост, постоянство, непримиримост. Само той си знае какво е било в душата му след отпадането от американеца на четвътфинала и след неуспеха срещу италианеца в репешажа. Разочарованието и сълзите, които се видяха в очите му, бяха сълзи на бъдещ голям шампион. И със сигурност Ивайло ще си вземе поуките от представянето си в Бразилия и негативните емоции от загубите ще бъдат трансформирани в още по-упорити тренировки по пътя към преследването на олимпийски медал. Защото той е сред малкото спортисти, които не се оплакват от липсата на условия и пари за подготовка - а, повярвайте, той определено не тренира при добри условия и не е засипван с пари от федерация и спонсори. Но знае как се коват успехите - с много труд и постоянство. Мълчи и тренира, защото обича спорта и не може да живее без джудото. И се надява да е запалил поне едно дете по спорта, да е накарал дете да стане от компютъра и да влезе в залата.