Янков е отявлен фен на адреналина, като обича да кара и мотор в свободното си време: "Карам мотор, от скоро започнах да практикувам това хоби, защото може би сега е най-подходящият период за каране в гората - не е много топло, в гората е прохладно. Това е хобито, което практикувам най-често. Запалиха ме приятели още от малък, започнал съм с обикновен мотор, сега имам мотор, който е подходящ за гората. По принцип е опасно, гледам да съм малко по-внимателен и да не рискувам до голяма степен, за да не стане беля."
Талантът от Чепеларе няма време да гледа моторни спортове по телевизията, но все пак признава, че може би Валентино Роси е най-добрият състезател в историята на моторните спортове.
Янков е сред спортистите, които не обичат и не гледат футбол, а застават пред телевизионния екран за други спортове: "Футбол не гледам, единствено ако има световно или европейско първенство. Гледам лека атлетика, зимата гледам всички зимни спортове."
Няма специални музикални предпочитания, като залага на класическите изпълнения. Не обича и да чете, а признава, че тази зима дори не е имал време за това.
Радо е доволен, че професията му дава възможност да опитва разнообразна кухня, но е категоричен, че винаги в чужбина му липсва българската манджичка: "Българската кухня е много хубава и аз си я харесвам. Винаги хапвам, когато се прибера."
Споделя, че обича да се прибира в родното Чепеларе: "Зареждам се с енергия, когато се прибера. Там можеш да се разхождаш в гората, да се зареждаш с енергия и да спортуваш. Готино е, когато си с приятели. Мога да карам мотор, да бягам, да карам колело."
Янков е от родното място на единствената ни олимпийска шампионка в биатлона Екатерина Дафовска и признава, че има какво да се научи от нея. "Познаваме се от доста години. Винаги казвам респект към големите резултати, които е постигнала. Много пъти сме си говорили и съм искал съвети. Главно преди години, когато имах здравословни проблеми с кръста. Тогава тя ме насочи към точните хора и успях да преодолея този проблем."
Радо казва, че виновници той да се насочи към сноуборда са неговите родители, за което днес им е благодарен: "Те са в основата на всичко, винаги са зад мен. Те бяха ски учители. Дори не знаех какво е сноуборд. Започнах да тренирам в местния клуб. Успях да надградя и да стана по-добър и по-добър. В нашия край няма как да станеш тенисист. Главното, с което човек може да се занимава там, са зимните спортове."
Негов треньор е Георги Атанасов, с когото са и приятели извън спорта: "Познаваме се отдавна, още когато той беше състезател, дори сме се състезавали един срещу друг. От 5 години сме заедно, вече започваме шеста. Винаги съм казвал, че колкото и трудно да е, когато сме само двамата, тези неща имат и своя плюс. До такава степен сме синхронизирали отношенията си, че се разбираме без думи. Дисциплината между двамата е на много високо ниво, всичко между нас е коректно. Казали сме си, че ако имаме някакви проблеми, е хубаво да си споделяме, за да вървят нещата гладко. Той обича да играе дартс и ме запали и мен. На 90 процента от лагерите играем дартс. В повечето случаи побеждава той."
Янков се връща с гордост към момента със спечелването на Кристалния глобус: "Когато завърши последното състезание и разбрах, че на 100 процента съм взел глобуса, имаше страхотно облекчение. Но най-голямото облекчение беше, когато след състезанието отидох на старта да си събера нещата и когато тръгнах надолу, няма да крия, че ми текнаха сълзите и усетих едно страхотно облекчение. През главата ми мина: "свърши се, успях, това е". В последните стартове вложих много енергия, за да успея."
Българският сноубордист казва, че е изненадал доста хора с представянето си през последния сезон: "Изненадата беше, че скокът, който направих тази година, беше повече от нормалното, което се случва във всеки спорт. Миналата година завърших 29-и в генералното класиране, а тази година първи. Всички са изненадани - разпитват ме какво съм тренирал лятото. Казах им, че съм тренирал, както и досега. Нещата се усъвършенстват, но скокът се дължи на много фактори, които се събраха в един точно определен момент - екипировка, психическа и фичизеска подготовка, обем на работа."
Янков е радостен, че заедно с Александра Жекова са лицата на българския сноуборд, но в същото време страда, че след тях зее огромна дупка: "Жалко е, че след нас дупката е голяма. Има деца, които искат да се занимават. Болно ми е за това - в тази дисциплина няма никой, който да е близко. Има момчета, които се занимават, но не на професионално ниво. Ще се радвам да помогна и сега, и след време за развитието на нещата, тъй като не искам този спорт да умира, тази дисциплина да умира и да се затрие от българските спортове. Дали ще съм треньор, с времето ще си покаже, но при всички положения ще помогна сноубордът да се развие."
Спортистът от Чепеларе се доверява на максимата, че всяко чудо е за три дни и не обръща прекалено внимание на първоначалния шум около себе си: "Случи ми се в началото да ме разпознават, но аз казвам, че всяко чудо за три дни - хубаво или лошо. Има хора, които ме разпознават, но това не ме притеснява. Аз гледам да се концентрирам и да не отделям много внимание на това."
Посрещането в Чепеларе е един от най-запомнящите се моменти за Янков: "Страхотен момент. Най-голямото признание е от родителеите ми, защото те са били винаги зад мен. На първо място се радвам, че зарадвах себе си и тях. Всеки спортист го прави за себе си на първо място, но и за другите хора - целият труд, който е вложен, е, за да се покаже някъде и да се види резултатът. Това събиране в Чепеларе беше уникално - толкова много хора се бяха събрали специално заради мен, да видят Глобуса, да видят мен и да ме поздравят, да отпразнуват този сериозен резултат."
Янков е здраво стъпил на земята и много добре знае, че в неговия спорт е нужен и късмет. Това е и причината да не прави гръмки изказвания за победи, очаквания, цели: "Винаги внимавам с изказванията - имаме световно първенство и ако всичко върви нормално и съм добре физически, както и ако имам ден - би трябвало да се случат нещата. Има и Олимпиада, пожелавам си само здраве. Имал съм здравословни проблеми преди години, знам какво е и при всички положения на първо място е здравето, за всичко останало се работи."
За финал Янков признава, че едва ли някога ще реши да се състезава за друга държава: "Не мога да отрека, че ние сме обезпечени. Не можем да се сравняваме с големите нации, но и не сме зле. За да постигнем такъв резултат, не сме го направили без нищо. Тази година имаме нужната екипировка и лагерите, които са ни необходими. В нашия спорт няма такава тенденция да се ходи от страна в страна. Но дори и да получа такова предложение, не мисля ,че ще го приема."
0
