Леонид Базан направи отличен дебют за националния отбор по борба. Роденият в украинското село Виноградовка свободняк взе сребро за България в кат. 66 кг на Евро 2011 в Дортмунд (Гер). Базан призна, че е чакал български паспорт около 2 г., но явно чакането си е заслужавало. Ето какво заяви борецът при прибирането на свободняците на летище София.
- Как ще коментирате представянето си в Дортмунд?
- Радвам се, че получих български паспорт и спечелих право да участвам на това първенство за България. Мисля, че се представих добре, но се надявах да стана първи. Все пак взех сребро. Този медал го посвещавам на българите. Дано в следващите първенства съм първи, а не втори.
- Победихте носителя на Световната купа Адам Батиров (Рус). Очаквахте ли такъв успех?
- Респектира ме. Даде ми повече дух за следващите схватки.
- Какво ви каза Симеон Щерев?
- Радваше се за мен след тази победа. Той ми даваше различни наставления по време на схватките. Правех, каквото ми кажеше.
- Какво не ви достигна във финала?
- Не знам. Отдавна не се бях борил на големи състезания. Отдавам го на липса на достатъчно опит. Малко не ми достигна. Трябва да работим още за следващите първенства. А освен това за първи път се срещнах с този борец. Той е европейски шампион, но другия път мисля, че ще го надвия.
- Златото на световното първенство ли е голямата ви цел?
- Ще работим за медал, пък каквото господ даде. Ще отидем и ще се борим за медал, пък както се получи.
- Признахте, че сте чакали 2 г. за български паспорт. Защо?
- Това е процедурата. Казаха ми, че ще мине 1 г., но чаках две.
- Откога искате да се борите за България?
- От много отдавна, но преди това имах турнири за Украйна и трябваше да чакам 2 г., за да мога да сменя държавата.
- Защо решихте да дойдете в България? По-трудно ли е да се преборите за място в националния отбор на България, отколкото в този на Украйна?
- В Украйна конкуренцията е по-голяма. В моята категория имаше момче, което взе сребро на олимпиадата (б.а. – Андрий Стадник). Въобще не ми даваха да се боря с него и го водеха на всяко състезание. Затова треньорът ми реши да дойда в България и да се състезавам за моята държава. Попитахме бат' Симо (б.а. – Симеон Щерев). Той каза, че може да дойда тук, да ми уредят паспорт. Наистина направиха всичко възможно, за да взема паспорт. Благодаря на всички във федерацията, на личния ми треньор Симо Щерев, на президента Валентин Йорданов.
- Откога живеете в България?
- Вече 2 г.
- Очаквахте ли медал още в първото си участие за България?
- Да. Отидох в Дортмунд само за медал. Без медал няма как.
- По-спокоен ли сте сега? Да очакваме ли още много медали от вас?
- Да, наистина съм по-спокоен. Бях много притеснен преди европейското. Беше ми първо състезание за България и се надявам, че на следващите ще ми бъде по-леко.
"7 дни спорт"