Футболист на годината в Югославия (1992) и Спортист на годината в Югославия (1997) емблематичният Предраг Миятович е част от атомното трио на Реал Мадрид през 1996 - 1999 г. Под ръководстото на Фабио Капело мадридчани се радват на страхотно нападение, включващо Миятович, хърватина Давор Шукер и 21-годишния Раул Гонсалес, като през сезон 1996/1997 титлата е безапелационно спечелена, а Миятович се отчита с 14 гола и много асистенции. През следващата година е звездният миг на черногореца - той отбелязва единственото попадение на финала на Шампионска лига срещу Ювентус.
Роден в Титоград (дн. Подгорица), обещаващият талант дебютира на 18-годишна възраст за местния тим Будучност Подгорица, където записва 72 мача и 10 гола. Не след дълго Миятович е забелязан от столичните грандове и през 1989 г. преминава в Партизан Белград, като в дебютния си мач за столичани бележи гол на бившия си тим. Феноменалният футболист има общо 45 попадения в 104 мача за "Гробарите", което му осигурява мечтания трансфер в Западна Европа.
Миятович преминава във Валенсия, където играе под ръководството на Гуус Хидинк през 1993 – 1996 г. Страхотното му представяне не остава незабелязано и след края на сезона президентът на Реал Мадрид започва успешна офанзива за привличането му. Следват звездни години за футболиста в „Белия балет“, като през 1996 г. е избран и за Футболист на годината в Примера Дивисион. През лятото на 1999 г. Миятович преминава в италианския Фиорентина, а през 2002 г. е продаден на Леванте, където завършва кариерата си две години по-късно.
През 2006 г. Миятович участва в кампанията на Рамон Калдерон за президент на Реал Мадрид и след неговата победа е назначен за спортен директор на клуба. Три години по-късно Калдерон подава оставка и черногорецът напуска заедно с него. Наскоро италианските медии издадоха, че бившият футболист на Реал Мадрид и Фиорентина е много близо до това да стане новият вицепрезидент на Палермо.
Бляскавата кариера на гениалния дрибльор на славната генерация на Цървена звезда Деян Савичевич започва едва на 15-годишна възраст в юношеския отбор на ОФК Титоград. Дебютът си в първа дивизия на Югославия Савичевич прави с отбора на Будучност (Подгорица). Доброто му представяне в тима го довежда до трансфер в елитния тим на Цървена Звезда. С тима от Белград футболистът печели първенството на Югославия през 1990, 1991 и 1992 г., Купата на страната през 1990 и 1992 г., а в Европа КЕШ и Интерконтиненталната купа ( и двете през 1991 г.) В резултат на изключително успешния сезон с Цървена Звезда Савичевич заема второ място в класацията за "Златната топка".
През сезон 1989/1990 г. отборът на Цървена звезда среща Милан в евротурнирите. Милан печели след изпълнение на дузпи, а скаутите на "росонерите" са изключително впечатлени от Савичевич. През 1992 г. той е привлечен на "Сан Сиро" и се превръща в Гения на Милан. Футболната му интелигентност е в състояние да обърне всеки мач само за миг. С Милан Деян Савичевич печели 3 пъти Скудетото и веднъж Шампионската лига.
Веднага след оттеглянето си от терена през 2001 г., Савичевич поема националния отбор на Сърбия и Черна гора. Двугодишният му престой като наставник на тима е пълна противоположност на бляскавата му футболна кариера и през юни 2003 г. той подава оставка като старши-треньор на Сърбия и Черна гора. През лятото на 2004 г. 37-годишният Деян Савичевич става президент на Черногорската футболна асоциация.
Събитието "50 години номер 8" е на 20 май 2016 г. на Национален стадион "Васил Левски". Начало 20:00 часа. Билети за звездния футболен мач търсете в мрежата на Eventim. Цена на билетите: от 18,88 лв. до 88,88 лв.
Напомняме, че до момента обявените футболни легенди, които ще участват в "50 години номер 8", са:
Христо Стоичков
Диего Армандо Марадона
Карлос Валдерама
Джика Хаджи
Джика Попеску
Хорхе Кампос
Хосе Луис Чилаверт
Даниеле Масаро
Иван Саморано
Джанфранко Дзола
Антонио Бенариво
Давор Шукер
Звонимир Бобан
Наско Сираков
Йордан Лечков
Любослав Пенев
Емил Костадинов
Красимир Балъков
Роберто Баджо
Ромарио
Хуан Роман Рикелме
Жан-Пиер Папен
Петер Новак
Диего Гутиерес
Предраг Миятович
Деян Савичевич
0
