Думата “сън” е една от многото в гръцкия език, която притежава повече от едно значение. Естествено, първото, което изскача наум са образите и емоциите, които виждаме докато спим. Сънищата са свързани с надежди и копнежи. Александър Везенков също има своите мечти и работи по постигането им. Крайната цел на неговото пътуване е НБА, а през този сезон спирката му е доста вълнуваща - Барселона.
Като дете в родния си град Никозия, Саша мечтае да бъде професионален баскетболист. Повече от 10 години играе в местните академии, а на 14-годишна възраст заминава за Солун, където се включва в подготовката на кадетския отбор на Арис. На 16 вече дебютира за мъжкия тим на “жълтите”. А през отминалия сезон, на 19 години, сбъдна една от своите мечти - да бъде лидер на отбора си. И така в сънищата му изплува друг блян - НБА. Взе решение да напусне комфортната си зона, в лицето на Арис, за да опита късмета си на голямата сцена. В Солун имаше възможността да играе по 40 минути, да бъде лицето на отбора, да бъде първи избор на един исторически за Гърция клуб. Но реши да поеме по друг път, с една-единствена ясна цел: да докаже, че може да побеждава в Барселона и в Евролигата. За да докаже пред себе си, че може да побеждава навсякъде.
БЪЛГАРИЯ, КИПЪР, ГЪРЦИЯ…
Александър Везенков, както е изписано името в двата му паспорта (един кипърски и един български) е роден в Никозия, защото баща му Сашо играе професионален баскетбол там. Като играч Везенков-старши играе на три Европейски първенства с националния отбор на България. Освен това има и шампионска титла на Острова на Афродита с екипа на АПОЕЛ. Двойственост, която днес притежава и новото попълнение на Барселона: национал на България, който обаче има зад гърба си шест години в Гърция. По-голямата му сестра Михаела е била капитан на националния отбор на Кипър и продължава да живее там със съпруга си и с племенника на Везенков. Италия е била възможност за следваща дестинация пред семейството, но в крайна сметка се спират на Гърция. Първо започва да гледа мачове от Евролигата, а лека-полека нещата си идват на мястото. Надали е смятал, че баща му ще бъде най-яростния му критик днес, но това е факт. Един прост пример - Арис побеждава Олимпиакос в Солун с 84:74, а Везенков завършва с 28 точки. Първите думи на бащата след това са въпрос - “Как може да пропуснеш четири наказателни удара???”.
Андреас Кесапидис е един от треньорите, работили с Везенков в юношеските формации на Арис. Днес, когато е потърсен от Gigantes за коментар относно някогашния си възпитаник, Кесапидис си го спомня така - “Беше нешлифован диамант. Има своите строги принципи, които са факт благодарение на семейството му и е много зрял. Повечето младежи, които получават космически оферти се смятат за най-добрите в света. Саша обаче е различен. И сам избра да извърви най-трудния път”.
ШЕСТ ФАКТА ЗА ВЕЗЕНКОВ, КОИТО НАЙ-ВЕРОЯТНО НЕ ЗНАЕТЕ
- Александър Везенков е роден на 6 август 1995 година. Приятелите му го наричат Саша.
- По-голямата му сестра Михаела също е играла баскетбол и е учила в Северна Каролина.
- Баща му, Сашо Везенков, играе дълги години в българския отбор Балкан. След това става шампион и печели Купата на Кипър с АПОЕЛ. И съвсем доскоро е спортен директор на Лукойл Академик.
- Майка му Янка е била състезателка по тенис на маса.
- Приятелите му го описват като маниак на тема спорт. Когато играе в Арис, често ходи в зала “Ник Галис”, само за да гледа волейболните мачове на отбора.
- Баскетболният му идол е Димитрис Диамантидис. Иска му се да върви по пътя на Никола Миротич.
ПОСТОЯНЕН OБЕКТ НА ВНИМАНИЕ
Арис не плаща нищо на кипърския тим на Везенков. Единственият разход на “жълто-черния” тим са таксите за Международното американско училище “Пайнууд”, където той продължава образованието си. Този ход се отплаща през 2013 година, когато получава оферти от Олимпиакос и от елитния американски университет Зейвиър, но решава да остане верен на Арис. Мотивът е ясен. Иска да получава минути и да играе във важни мачове. В Олимпиакос не могат да му гарантират първото, а от университета - второто. Това решение се оказва съдбоносно за кариерата му. ФИБА налага забрана на Арис да картотекира нови чужденци, а това дава страхотен шанс на Везенков и на тогавашния му треньор в мъжкия отбор - Вангелис Агелу, който в момента е асистент на Душан Ивкович в Анадолу Ефес и изиграва ключова роля за развитието на крилото. Българинът е избран за “Най-добър млад играч” на гръцкото първенство и идва ново предложение, този път от Панатинайкос. Офертата е и към друга млада перла на солунския тим - неговият съотборник и най-добър приятел Лефтерис Бохоридис, който приема предложението на “детелините”.
Везенков остава в Арис и през сезон 2014/2015, като се надява да играе с отбора в евротурнирите, но това не се случва. Въпреки това скаутите са в зала “Ник Галис” през мач, за да наблюдават изявите му. И не ги разочарова. Показва на какво е способен и завършва като “Най-полезен играч” на гръцката лига, в комбинация с наградата за най-добър реализатор. И всичко това само на 19-годишна възраст. 26 мача в редовния сезон със средни показатели от 18.0 точки, 7.8 борби и 1.8 асистенции, ако трябва да се обърнем към цифрите.
ПАРИТЕ МОГАТ ДА ПОЧАКАТ
Още един факт, който донася на Везенков определението “особен” със сигурност е заплатата му. В Арис “Най-полезният играч” на Гърция взима годишна заплата от 60 000 евро. И отхвърля много по-изгодна и примамлива оферта от Панатинайкос. Питаме го дали не завижда на приятеля си Бохоридис, който играе рамо до рамо с Димитрис Диамантидис, който е един от идолите на крилото на Барселона. “Аз също имах възможност да играя с него. Беше наистина огромна дилема. Не е лесно да кажеш “не” на един от най-добрите отбори в Европа, какъвто несъмнено е Панатинайкос. Говорих с баща ми и решихме, че е най-добре да остана още година в Арис. Смятам, че решението е било правилно”.
Димитрис Прифтис e настоящият треньор на Арис. Миналата година бе дебютна за него в Солун и той работи заедно с Везенков.
“Това, което го прави толкова специален е неговият характер и физическата му издръжливост. Това е страхотна комбинация. Вярвах във възможностите и таланта му и знаех, че ще изиграе големи мачове за нас. Решихме да не подписваме с четвърти американец и така му гарантирахме поне 25-30 минути на мач. Освен това Везенков се ползваше с изключително доверие от сътоборниците си, а той също вярваше в тях”, са спомените на Прифтис днес.
Талантът избира да играе за националния отбор на България още като юноша. За мъжката селекция пък дебютира със 17 точки. Ситуацията е повече от любопитна, защото никога не е живял в страната. Но и за това си има обяснение.
“Никога не съм живял в България, но обичам тази страна. Прибирал съм се единствено за ваканции и празници, както и за да играя за юношеските национални отбори. Преди две години получих предложение от Гърция за натурализация. Свикнал съм с тамошния начин на живот, но смятам, че в световен мащаб определящи трябва да са корените на родителите. А моите са от България”, разказва той.
Още е много млад, но получава голяма възможност и вот на доверие. И не иска да бъде разочарование.
“Всичко това е нещо ново за мен. Едно тотално ново преживяване, защото вече ме приемат за елитен играч. В Арис аз бях лидерът, а тук в Барселона имам друга роля. Всеки път, когато Шави Паскуал ми дава шанс за изява, искам да доказвам, че съм готов да помогна на отбора”, завършва той.
0
