Боян Йорданов: Надявам се да помагам за победите на България (ВИДЕО)

Волейболният национал Боян Йорданов се завърна в държавния тим, който от тази седмица започна подготовка за предстоящото Европейско първенство в България и Италия (9 - 18 октомври). Супер Бобо ще се конкурира с Владимир Николов и Николай Учиков за поста диагонал на разпределителя.

Йорданов гостува в предаването “Лига Спортал” по Sportal TV, за което даде специално интервю. 32-годишният диагонал говори за тежката контузия и надеждите си, за Олимпиакос, Томис (Констанца) и Мартин Стоев, за националния отбор и Европейското първенство, за мечтите и бъдещето си и за Левски и клубния волейбол в България.

ЗА КОНТУЗИЯТА И НАДЕЖДИТЕ

Надявам да помагам за победите на България. Още повече, че ако не за последно, то ми е за един от последните пъти в националния отбор. Все пак годинките си минаха. Надявам се наистина след последната тежка година, след операцията рамото ми да реагира добре и да мога да проведа една нормална подготовка. Да, наистина и малко повече не съм играл волейбол. Физически се чувствам добре. Повече от половин година наблягам на физическата подготовка, но няма как, следоперативното възстановяване е доста тежко. Доколкото играта с топка, сега тепърва ще започне. Надявам всичко да е ОК с рамото и да издържи и натоварванията с топката. За съжаление, никой не е застрахован от такива травми и операции, още повече, че това е рискът на нашата професия. Специално за волейбола винаги има риск някоя по-крива топка, по-неудобна да удариш по нетипичен начин и да се появи някакъв проблем. Лично аз си разкъсах сухожилието на финала за Купата на Гърция. Неприятно е, а е особено неприятно е после, като разбереш, че няма друг изход от операцията. Няма какво друго да кажа освен, че възстановяването е наистина тежко. Който не го е изпитал, няма как да знае. Това е една от най-неприятните контузии във волейбола. За застраховка евентуално могат да се вземат превантивни мерки и специални упражнения с ластици и малки тежести за рамото, но пак е риск на професията.

ЗА ОЛИМПИАКОС И ТОМИС

Голямо благодаря за пореден път на Олимпиакос. От бившия ми клуб се държаха изключително коректно с мен. Помогнаха ми в много тежък момент. Платиха ми много скъпата операция и 8 месеца правиха всичко необходимо, за да възстановя напълно здравето си. Това, което направиха за мен е нещо фантастично. Така както съм се чувствал там, не съм се чувствал на никое друго място в моята кариера. Новият наставник на тима Роберто Пиаца явно не пожела да остана в тима, но уважението е взаимно и за мен това си остава един от отборите, които са ми на сърцето.

После ми се обади Мартин Стоев. Предложи ми да продължа кариерата си в Томис. След известно време приех офертата и така отново ще играя в един “български отбор” Би трябвало първо да благодаря на Мартин, че ми гласува доверие. След контузия е малко проблемно да се намери треньор, който да повярва на състезател след операция и да му се довери. Ще играем Шампионска лига, което е много важно. Радвам се че ще играя в Томис. Отдавна не съм работим с Мартин, за който винаги съм казвал, че е един от треньорите, който е изиграл много важна роля в моята кариера. Надявам се да работим по един добър начин и да постигнем успехи. Естествено и отговорността е по-голяма пред мен, защото като познаваш човека, който ти е треньор, изискванията, които сам си налагаш са доста по-големи от обикновеното.

ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР

Със сигурност моите колеги на моя пост са на много високо ниво. Все пак не са спирали като мен да не играят година и половина волейбол. Ще ми бъде тежко, но пак казвам - достатъчно мотивиран съм, защото  ако не ми е последния, то ми е за един от последните пъти в националния отбор. Нямам все пак толкова много години пред мен да играя волейбол, така че ми е като за последно. Няма много "утре" пред мен. Пак казвам, надявам сега като започнем да играем волейбол всичко да е наред с ръката ми, но съм достатъчно мотивиран, за да вляза във форма и да покажа какво мога. Отделно от конкуренцията, независимо кой ще остане, трябва да направим един много добър колектив за Европейското първенство, защото виждам и другите отбори как стоят на терена. А според мен това малко ни липсва през последните години. Мисля, че трябва да бъдем по-единни и да си подаваме ръка, за да успеем. Това е колективен спорт и с индивидуални прояви няма как да вървим колко нагоре. Дано всички да са здрави, да завършим лагера и вече който е в най-добра форма и състояние да представя България на Европейското първенство. Не виждам някакъв проблем с комуникацията с Пламен Константинов, с който сме били съотборници. Все пак Пламен би трябвало да знае много добре как стоят нещата, защото е бил състезател, а от няколко години е и треньор. Така, че не мисля, че ще има някакъв проблем. Със сигурност и на мен ми се иска да изиграя мач за националния отбор на България пред пълни трибуни, пред 12 500 зрители в зала “Арена Армеец” в София, но това е едно от нещата, което ме мотивира.

ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ПЪРВЕНСТВО

Конкуренцията със сигурност е на много високо ниво между отборите. Аз не съм човек, който обича да прави прогнози. За това казах, че ако съумеем да се подготвим добре, ако изградим един колектив, винаги ще имаме шансове. Все пак не мисля, че някой от нас иска да загуби. Целта е една пред всички нас - да се представим максимално добре и ако можем, да вземем медал пред родна публика. И да вървим нагоре. Това е мечтата на всеки един от нас.

ЗА МЕЧТИТЕ И БЪДЕЩЕТО

Както се казва, мечтити са безплатни нали? Могат да се простират на много високо. Като малък наистина мечтаех да попадна в националния отбор по волейбол, да играя на Световно първенство, да играя на Олимпиада. Тези мечти за моя радост съм си ги сбъднал. Естествено, че продължавам да мечтая, но за сега съм по-скромен и се надявам първо да съм здрав и после да си позволя да си помечтая на по-надалеч.

Честно казано ми се играе още няколко години на едно добро ниво. После естествено може да се заема с някаква по-административна или треньорска дейност. Не мисля, че ще мога да се отделя тотално от волейбола, след като си прекратя кариерата. Един ден ще стане и това нещо, но ще му мисля тогава.

ЗА ЛЕВСКИ И КЛУБНИЯ ВОЛЕЙБОЛ В БЪЛГАРИЯ

Наистина звучи тъжно да няма "вечно" дерби във волейбола между Левски и ЦСКА. От Левски са излязли едни от най-добрите състезатели на България не само сега, но исторически погледнато. Това да няма Левски, ЦСКА, Славия на картата мисля, че е пагубно за българския волейбол и българския спорт като цяло, защото виждаме, че и в други спортове ги грози същата съдба. За съжаление, хората просто не инвестират във волейбола, в клубните отбори, което наистина е учудващо за мен. Имаме един невероятен национален отбор, но на клубно ниво и то най-вече в столицата нещата стоят много лошо. Надявам се това нещо да се промени, но не виждам скоро как ще стане. Много години се говори за закон за спорта, който така и не се приема. Все пак трябва да се накарат тези хора с възможности да инвестират в клубния волейбол. Винаги съм си замислял какво би било всички момчета, които се състезаваме навън, ако играем в българското първенство и имаме същите условия, които ни ги предлагат навън. Ето това е една хубава мечта. Въпросът е, че за моето поколение няма да се осъществи. Дай Боже, за следващите момчета и момичета да има такъв шанс. Мисля, че трябва да се помисли на много високо ниво за решението на този проблем, защото все пак за да има национален отбор, трябва да има и добро клубно първенство.