Ивет Лалова избухна по темата за допинга във Фейсбук

В последните дни в България стана особено актуална темата за допинга, след като целият ни национален отбор по вдигане на тежести беше уличен в употреба на забранени стимуланти. Ивет Лалова взе отношение по темата с допинга, след като публикува обръщение в официалната си страница във Фейсбук. Поместваме целия текст без редакторска намеса.

През последните дни в България се говори за спорт повече, отколкото при който и да е голям успех. И в това няма лошо, докато не започнат да се поставят всички спортисти под общ знаменател. Наслушах се и се нагледах на изключително смущаващи неща. Това, което ме провокира да изкажа мнение обаче, е безброй пъти повторената фраза, че "в спорта без допинг не може". Чувствам се длъжна пред себе си, като спортист с вече 14-годишна кариера на международно ниво; като лице на един клуб, който развива предимно детски спорт и като човек, който е против допинга, да дам мнението си. То е по-скоро поредица от въпроси.

Уважаеми колеги спортисти, треньори и журналисти, които чух през тези дни, това ли е вашето послание към децата и подрастващите в спорта?

Че спорт без допинг няма? Че нито една тренировъчна система не дава резултат, ако не е на основата на още по-добра допинг система? Така ли ще развиваме спорта в България и през следващите 20 години? Като се вдигат рамене, че нищо не работи, ако няма хапчета? Че без изкривения до неузнаваемост фактор "възстановяване" няма да се постигне нищо? Че другите не тренират, а само взимат забранени вещества? Това ли ще оставим след нас? Оправдания, че ние сме много талантливи, но защото сме бедни, не можем да си плащаме да не ни хващат с допинг? Че всички спортисти, които дават резултати, ползват "нещо, което не се хваща"? Аз не заставам зад вас и вашите думи!

Напротив, противореча на много от вашите изказвания и ще ви кажа защо. Защото има спортисти, които не вярват в допинга, а са избрали дългия и труден път към успеха. Такива, които искат да бъдат здрави и вярват в собствените си възможности. За времето, през което съм била в атлетиката (и единствено благодарение на нея съм обиколила половината свят), съм виждала и преживявала много неща. Много от тях са ме наранявали, много пъти съм упреквала, но съм си държала езика зад зъбите, много неща от самия механизъм разбирам години по-късно. Зная, че има много мръсотия в спорта. Където има пари, интереси, бизнес на високо ниво (а спортът се превърна предимно в бизнес НЕ в интерес на атлетите), има и измами. Зная, че в спорта има много допинг, че има спортисти, които ще бъдат на недостъпно за останалите ниво. То се вижда с просто око. Но също така вярвам и винаги съм вярвала, че има спорт без допинг. Това искам да бъде моето послание към бъдещето на спорта. Познавам десетки спортисти, дори по-силни от мен, които не употребяват и никога няма да посегнат към допинга.

Да, болезнената истина е, че шансовете да спечелиш Олимпийска титла в някои дисциплини се свеждат до минимум, но вярвам в честния труд и правилната тренировка. И вярвам, че и сред тези, които са спечелили олимпийски медали, има такива, които са ги спечелили честно. И повярвайте ми, има много спортисти, които вярват в същото. Докато не спре да се говори предимно за това, как не може да се тренира без забранени вещества и без купища хранителни добавки, много трудно ще има спорт на високо ниво. Ще има само допинг скандали. Това е много голям проблем в българския спорт и аз го разбрах, когато преди години започнах да тренирам в друга държава и имах възможност да видя нещата отстрани. Когато и на мен беше гледано през лупата на съмнението, само заради националността ми, и трябваха години, за да доказвам, че България не означава винаги допинг. В голям брой спортисти е подхранвана идеята, че между тях и тези, които печелят медали, разликата е в допинга. Нищо, че те имат коренно различна техника, развиват повече качества и тренират по съвсем друг начин в много по-добри условия. Аз винаги съм се борила срещу тази идея, търсейки през годините истината за спорта и най-вече за т.нар. спортно дълголетие. Разбрах, че когато резултатите са слаби, е по-лесно да се оправдаеш с предимството на другите, отколкото да признаеш, че ти си допуснал грешка в подготовката си. Не всичко в спорта се свежда само до медали и победи, можеш да играеш честно и да оставиш след себе си много голяма следа. Може никога да не изкачиш върха, но дори да си бил в подножието за много години, си заслужава. Хората, които разбират от спорт, го оценяват. За това, повярвайте ми, не е нужен допинг. Нужен е труд и учение. Да научиш колко важно е доброто и качествено хранене, колко е важно да тренираш до сълзи всеки един сегмент от представянето, колко е важно да тренираш по план, базиран на научни изследвания, а не базиран на допинга (както в много държави).

За мен възстановяване не е ползване на забранени вещества и десетки хранителни добавки със съмнителен произход. 2015 година е, има вече и компании с доказано качествени хранителни добавки, които са изследвани в лаборатории и имат сертификат от WADA. Не крия липсата на уважение към атлети, които са блеснали за един сезон с впечатляващ резултат. Уважавам изключително много тези, които може да не са спечелили Олимпийско злато, но са или са били на пистата дълги години и са доказвали десетки пъти, че са елитни спортисти. Аз искам да бъда една от тях. Това е за мен смисълът на спорта. Това трябва да научат децата, които сега прохождат в спорта. Спортът е много труден, успехът – още повече. И аз зная, че е трудно да спечеля, когато понякога се изправям срещу "жени" от друга планета, но съм в мир със себе си, докато зная, че съм дала всичко, на което съм способна. А ако някой каже, че само допингът би ме делил от този медал: не, благодаря! Това не е спортът, за който мечтаех като дете. Това не е причината да се връщам всеки ден на стадиона. Все още вярвам в истинския спорт, в ценностите му, в смисъла му. В чистотата му.