Кой е Петър Пеев?
Роден е преди 18 години в София. От няколко години се занимава с лека атлетика под ръководството на Валя Демирева и бързо постига сериозни успехи в спринтовите дисциплини. Републикански шампион на 60, 100 и 200 м при юношите старша възраст, Пеев лека-полека навлиза в мъжкия спринт, като през февруари за първи път в кариерата си слезе под границата от 7 сек на 60 м - 6.91 сек на държавните първенства по лека атлетика в Добрич, където спечели титлата на 60 м за старша възраст с този резултат.
Първата любов
Като повечето момчета, първата любов на Петър Пеев е футболът. Започва с мачове в квартала, но по-късно се присъединява към отбор: "Бях много запален по футбола и един ден отидох на стадион "Академик", където започнах тренировки в Елит. Постепенно постигнах много успехи. Тогава футболът не беше много отборен спорт и гледах да се изязявам повече сам. Спечелих много награди, треньори от Левски и ЦСКА започнаха да звънят на родителите ми, за да играя при тях. Но аз тогава разчитах на моя треньор Людмил. Играех като крило, получих обаче една тежка контузия в ахилесите и спрях за около година. След това си счупих двете ръце в един мач след сблъсък с вратаря и още един играч. Тогава бях много хилав и започнах да ходя на фитнес, исках да развия тялото си и да стана малко по-здрав. След това се върнах и играх за няколко години в ЦСКА."
От Цар футбол към Царица атлетикаПеев бързо разбира, че за футбол в България не са достатъчни само качества: "Просто видях, че трябва да имаш хора зад гърба си. С треньора ми в ЦСКА не се разбирахме много добре и просто един ден реших да се откажа окончателно. Имаше много мачове, в които оставах резерва. Това се случваше мач след мач, седмица след седмица. Насъбра ми се много и реших да се откажа напълно. В следващите три седмици продължих да ходя само на фитнес. Бях качил много килограми и учителят ми по физическо в Строителния техникум ме попита дали искам да участвам на ученическо състезание. Казах си 'защо не, сега съм свободен'. Отидох на състезанието и в София победих всички на 100 и 200 метра. Господинът ме запали, защото за републиканското имаше стипендия от 1600 лева. Исках да взема тази стипендия за добавки. Това ми беше главната цел."
Във фитнес залата на "Атлетик", където тренира Пеев, съдбата среща младото момче с настоящата му треньорка Валя Демирева. Днес спринтьорът е благодарен на съдбата за тази среща: "Това беше някаква ирония на съдбата. Видях Валя във фитнеса и веднага разбрах, че е треньорка по лека атлетика. Съдбата неволно ни събра. Отидох при нея, обясних й, че имам републиканско и я помолих да ми каже какво да тренирам. Просто да ми каже, не да ме тренира, а да ми даде съвети какво да правя. Готвих се във фитнеса близо една седмица, през другото време бягах. Отидох на републиканските в Сливен през 2012 г. и на 200 м победих едно момче, което беше републикански шампион от миналата година. На 100 м останах втори, там той ме победи. Същата година реших да се пробвам и на републиканските първенства в леката атлетика. Беше ми интересно, запалих се. Започнах да тренирам при Валя, някъде около един месец водех тренировки само за лека атлетика. На състезанията на 200 м станах шампион, на 100 м се класирах втори и то с доста приличен резултат за толкова малко тренировки. Седмица по-късно станах шампион на 100 м за старша възраст, а после ме пратиха и на две Балканиади - една за младша и една за старша възраст. Бяха много приятни емоционални моменти. За първи път се докоснах до националния отбор, бях оценен, защотото във футбола това не се случи."
Стеклите се по този начин събития насочват Петър към атлетиката за постоянно: "Видях, че явно имам някакъв талант, хареса ми да се занимавам с атлетика. За толкова кратко време успях да победя хора, които са тренирали 8 години."
Отличен тандем Спринтьорът признава, че една от основните причини да продължи да се занимава с атлетика е треньорката му Валя Демирева: "С нея много си паснахме като тандем. Тя ме запали много, умее силно да мотивира хората. Така започнах вече сериозни тренировки - по два пъти на ден. После продължих да тренирам цяло лято. Разбрах, че има и Световно първенство за старша възраст (б.а. Юджийн 2014 г.). Мислех си, че ще мога за една година да направя чудеса и резултатите ми да паднат много. Но си изпатих и разбрах, че в спринта не става толкова лесно. Осъзнах, че ми трябва и много опит."
Голяма уста
В крайна сметка Пеев разбира, че освен упорити тренировки, за сериозни успехи в атлетиката, е нужен и много опит. "Миналата година бягах с 2 стотни по-бавно, отколкото през първата година, в която бях тренирал само няколко месеца. Свалих 10 килограма за една година, направих три много тежки лагера, един от които на Белмекен. Искам да благодаря на "Еврофутбол" за подкрепата, която ми оказаха през миналата година, защото тези лагери ми бяха необходими и за да натрупам повече опит. Лагерът на Белмекен обаче ми беше изключително тежък - там беше като казарма. Тренирахме по три пъти на ден, даже по четири, ако включваме плуването. След тези тежки тренировки обаче станах републикански шампион на 100 и 200 м, станах и трети на Балканиадата, което е прилично - за една година не може да се очакваш чудеса. Не успях обаче да изпълня целта си и да отида на Световното първенство за юноши, заради което си изпатих. Много си отварях устата, говорех много за това, но научих, че ми трябва много опит, за да стигна до такива големи форуми. Тази година обаче се чувствам много по-опитен, знам какво трябва да направя, знам и как да контролирам килограмите си. Затова сега гледам да не говоря много. Като цяло е нормално да си повярвам в началото - станах шампион изведнъж, неочаквано. Нормално е да ти се вдигне самочувствието, но не мисля, че е прекалено. Мислех, че ще успея да се класирам за това първенство, имах амбициите, вложих много усилия в тренировките, спазвам хранителен режим, но понякога нещата не се получават от раз. Нужно е повече време."
60 метра под 7 секунди
Тази зима не започва по най-добрия начин за талантливия спринтьор, който дълго време лекува травма: "Тренирах само месец и половина преди републиканското в Добрич. По едно време дори се бях отказал да ходя на първенствата в Добрич, за да може кракът ми да си почине. Но Валя ме "натисна", каза ми, че ще успея да си направя бягането. В крайна сметка отидох в Добрич и за месец и половина постигнах много приличен резултат - 6.91 сек. Станах шампион за старша възраст, а при мъжете завърших трети."
На последната права
Въпреки че цяла зима лекува контузии, младежът не е загубил надежда, че това лято ще успее да осъществи една от мечтите си - участие на Европейското първенство за юноши и девойки старша възраст: "Нормативът на 100 м е 10.50 сек, пак се върти около 10.49 сек. Този път обаче и Валя вярва, че мога да се справя. Аз също вярвам и се надявам, че ще успея да бягам 10.50 сек. Тази година усещам, че имам сили да го направя. А и за мен това ще е последна година при юношите, в разцвета на силите си съм."
Необичайна комбинация
Пеев очевидно има талант за спорт, но проявява интерес и към архитектурата. Учи в Строителния техникум и се труди упорито, за да се развива и в тази посока. "Двете неща се съчетават наистина трудно. Покрай атлетиката съм непрекъснато в движение - ходя на тренировки, на уроци, тъй като тази година съм последна година ученик и след това искам да кандидатствам във ВИАС. По цяла вечер чертая проекти. Миналата година може би това ми изигра лоша шега - една седмица буквално всеки ден си лягах в 4 часа през нощта, тъй като чертаех проекти. После на тренировки ми беше също много трудно, бях много уморен. За щастие директорката и учителите проявяват разбиране, когато отсъствам от училище заради лагери и състезания, за което съм й много благодарен. Моите амбиции са атлетиката и архитектурата да вървят ръка за ръка, не да разчитам само на едното."
Модел или спортист?
Като много симпатични момчета на неговата възраст, Петър също има снимки като модел, но признава, че това не е неговата сфера: "Ооо, това беше много отдавна - преди три или четири години. От една фирма ме бяха видели някъде и ме бяха харесали. Поканиха ме да се снимам, но това не е моята сфера, много съм далеч от нея. Отказах се бързо от това увлечение и се насочих активно към атлетиката. Активността е моят живот."
За мечтите и мечтателите
Пеев вярва, че човек е голям, колкото са големи мечтите му: "Човек трябва да има мечти, няма малки мечтатели, както и няма големи мечти. Мечтата на всеки го държи в живота и той трябва да си я преследва. Това е амбиция, която те кара да живееш. Мечтая да стана добър спринтьор и архитект, да вдъхновявам хората, да възродим българския спринт, да представям България на големи първенства, на Олимпиада. Специално тази година мечтата ми е свързана с участие на Европейското първенство за юноши старша възраст. Искам просто да отида на този шампионат, пък там каквото стане. Също и да вляза във ВИАС с аркитектура."
Момичета и забавления
"Винаги остава време за това. Старая се и да разпускам от време на време, защото понякога прекалено много натоварване не е на добре, има си нужда да разпуснеш - организмът и умът ти се нуждаят от почивка. Нямам много време за тези неща, но успявам да намеря, когато имам нужда от развлечения. Аз умея да разпускам и когато просто си рисувам. Но за мен и тренировката във фитнес залата със слушалки също е един вид забавление."
Мизерни условия за подготовка
18-годишният спортист е отскоро в атлетиката, но вече се е сблъскал със суровата действителност и мизерните условия, в които са принудени да се подготвят родните лекоатлети: "Това е много тъжно, тъй като в България има много таланти, а също и много момчета и момичета, които се борят и с много труд стигат до успехите. Те разчитат на спорта, залагат всичко, за да успеят, въпреки че нямаме бази, отопление. Те продължават да се борят и да не се отказват, надявам се условията за спортистите да се подобрят в близко бъдеще, защото в миналото България е имала много добри спортисти, а може да има и в бъдеще."
Сплотен екип
Петър е доволен, че е намерил своето място в групата на Валя Демирева: "Благодарен съм най-вече на нея, защото повярва в мен и много ми помогна. "Еврофутбол" също ми гласуваха сериозно доверие като един от техните "Спортни таланти" за 2014 година. Те ми помогнаха много финансово, за да направя важни лагери през 2014-а. Може би в резултатите ми това не си пролича, защото бях близо до постиженията си от предишната година, но натрупах сериозен опит, който ще ми е от полза тази година. Съотборниците ми също са страхотни, черпя много опит от тях и по специално от Георги Георгиев-Джопето. Винаги се обръщам да съвет към него. Денис Димитров, Боян Петров също винаги са ми помагали, защото са по-опитни от мен."
Снимки: МАРИН МАРИНОВ/Sportal.bg и личен архив
ФОТОГАЛЕРИЯ от тренировка на Петър Пеев ТУК!!!
0
