Милан - криза безкрай

В един анализ преди години нарекох Филипо Индзаги "Властелинът на головете". Продължавайки в същия дух, може да се каже, че сега легендарният реализатор води Милан из земите на Мордор. Кризата, обхванала "росонерите", изглежда безкрайна. Вчерашното домакинство на някогашния редовен участник в полуфиналите на Шампионската лига срещу Емполи отново донесе кух звук. Звукът от дъното. Това дъно, на което от известно време насам се намира отборът на СуперПипо.

Гледали ли сте по-слаб Милан? Лично аз не се сещам. Някъде в началото на 2001 г. "червено-черните" гостуваха в Истанбул на Галатасарай в ШЛ, където паднаха с 0:2 след безобразна игра. Обаче нерде онзи Галатасарай, нерде Емполи. На почивката на срещата вчера мернах някъде, че владеенето на топката в проценти е в полза на скромния тим от Тоскана - 65:35, при 90 паса за Емполи срещу няма и 50 за футболистите на Индзаги. Пълна скръб с две думи.

Със сигурност основната причина за тази игрова рецесия на Милан е липсата на големи пари за големи трансфери. Факт е, че романтиката във футбола отстъпи място на банковите сметки и вече е трудно да постигнеш успехи без стабилен финансов гръб. Да, Борусия (Дортмунд) е нещо като изключение в тази съвременна схема, но от обратната страна седят гиганти като Реал Мадрид, Барселона, Манчестър Юнайтед и др., за които трансферирането на звезди е като игра на "Монополи". При този лабиринт от милиони евро клубът на Силвио Берлускони изглежда здраво зациклил с редовното привличане на футболисти с т.нар. "параметро дзеро". Сиреч за без пари.

Финансовите проблеми в империята "Фининвест" докараха Милан до тази криза, но тя има и други аспекти. Например грешки на чисто управленско ниво. Винаги ще бъде чудно как така Адриано Галиани и неговият антураж допуснаха претенциозния откъм заплата Андреа Пирло да отиде като свободен агент в Ювентус. Или толкова ли бе неизбежен провалът на трансфера на Карлос Тевес, който уж вече бе на косъм от "Сан Сиро"? Малко късно на фона на останалите европейски грандове в Милано тръгнаха да решават проблема със стадиона. Факт е, че от дълги години Берлускони напира тимът му да разполага със собствено съоръжение, като първоначалната идея бе "Сан Сиро" да стане изцяло собственост на "росонерите", но общината в Милано така и не даде зелена светлина на такъв план.

Сега Барбара Берлускони, бъдещият президент на клуба, се зае да направи дом на Дявола, като проектът среща предимно добри отзиви в Италия. Странно е, че не така стоят нещата спрямо фенското мнение в България - стадионът бил малък, "Сан Сиро" си бил "Сан Сиро". Така е, но когато не ти разрешават да вземеш легендарния стадион и когато си намерил парцел в непосредствена близост до клубния офис, решението да се преместиш изглежда правилно. Защото новият стадион ще носи доста повече средства. Има ли някой, който да каже, че Ювентус сгреши, след като разруши 70-хилядния "Деле Алпи" и на негово място издигна 40-хилядния "Ювентус Стейдиъм"? Така се прави в днешно време в Италия. Впрочем новият стадион на Рома също ще бъде с по-малък капацитет от този на "Олимпико" - с около 20 000 по-малко, ако съдим по първоначално обявения проект. А трябва да вземем под внимание и това, че на Милан не се разрешава да издигне крепост с мащабите на "Сан Сиро" около "Алдо Роси".

Това с новия стадион и всички останали стремежи на щерката на Берлускони да направи от "росонерите" една модерна и печелишва компания, която да не отстъпва в маркетингово отношение на всеки един футболен великан в Европа, е похвално. Но докато тези неща се случат, седемкратният европейски шампион крета вече втори сезон в средата на класирането. А пропастта на ниво мениджмънт и спортно-техническо между миланистите и шампиона Ювентус зее все повече. Странно е, но де факто Милан не разполага с по-лоши футболисти от редица от отборите, които са пред него в класирането. А се получава така, че освен Диего Лопес и Жереми Менес, останалите от състава на Пипо Индзаги са като случайно събрана формация в голямото междучасие. Милан играе мачовете си без желание, без идея, напада хаотично, защитава се посредствено, а в средата на терена продължава да липсва майстор, който да въведе ред в действията на тима. Това на Индзаги дори не е организиран хаос.

По всичко личи, че да бъде начело на "червено-черните" в този момент се оказва прекалено голяма лъжица за устата на героя от Атина 2007. Видно е, че ефектът "Фабио Капело" от 1991 г., когато специалистът застана на мястото на Ариго Саки без никакъв треньорски опит, освен в Примаверата на клуба, не застигна Индзаги. Очевидно СуперПипо има да се учи още или най-малкото му е невъзможно да измъкне отбора от безизходицата, случила се на фона на стагнацията в клуба. Друг е въпросът, че младият треньор няма и късмет, след като лазаретът на Милан редовно е пълен. За следващия двубой от Серия "А" един от любимците на тифозите от Южната трибуна разполага само с 3-4 здрави бранители, което за кой ли път повдига темата за работата в "МиланЛаб", но може пък да става въпрос чисто и просто за малшанс.

Сезонът на Дявола е изгубен. С пари за по-балансиран отбор и по-опитен наставник нещата през новия сезон ще изглеждат далеч по-добре. Но дали ще има повече пари и кой би бил по-опитният наследник на Пипо Индзаги, когото 18-кратните шампиони биха могли да си позволят?