Треньорът на Стойчо Младенов в Димитровград: Стойчо беше от Левски

Тончо Проданов е от Хасково, но започва футболната си кариера в Димитровград. Играе в Ботев (Пловдив) като войник. От 1960 г. е футболист на Левски. Съотборник е с Теко Абаджиев, Димитър Йорданов - Кукуша, Георги Аспарухов - Гунди, Сашо Костов, Иван Вуцов. След края на футболната си кариера става треньор. Сред най-известните му ученици в спорта са Стойчо Младенов и Станимир Стоилов.

- Г-н Проданов, Стойчо Младенов е един от най-известните ви футболни ученици, спомняте ли си деня, в който го видяхте?
- Трябва да започна историята от малко по-далеч. Бях треньор на представителния отбор на Димитровград през 1970 г., когато претърпях катастрофа. Кракът ми беше счупен и се лекувах повече от година. След това ми предложиха да поема тима на юношите младша възраст. Тогава за първи път видях Стойчо Младенов. Правеше впечатление на тихо и скромно момче. Беше на 14 или 15 години. Стойчо беше много трудолюбив.

- Какво друго ви впечатли в него?
- Беше всеотдаен за футбола, обичаше играта. Идваше на тренировки независимо дали вали дъжд или сняг, дали теренът е потънал в кал.

- На какъв пост го слагахте да играе по това време?
- Играеше или център-нападател, или атакуваше от втора позиция. Личеше си още от тогава, че има качества за футболист. Изпъкваше играта му с левия крак. Притежаваше добър пас, силен и точен удар. Това му помагаше да бележи много голове.

- Успяваше ли още тогава да покаже качества на лидер? Казват, че като треньор едно от най-силните му качества е да мотивира отбора.
- Като играч, който бележи много голове, безспорно другите го следваха. Но по това време беше доста тих.

- Кога впечатли скаутите на ЦСКА?
- В един период Стойчо играеше с момчета, които бяха две-три години по-големи от него. Тогава срещнахме ЦСКА в мач на Спартакиада в Пазарджик. Загубихме с 0:1, но Стойчо се представи много силно. Тогава направи впечатление на някои хора в армейския клуб.

- Стойчо Младенов имаше ли пристрастие към ЦСКА още в онези години, когато вие му бяхте треньор?
- Трябва да ви кажа откровено, че като дете Стойчо беше малко левскар. Може би причината бе, че аз съм играл за "сините" и все пак му бях треньор. Но аз не съм му наслагвал моите пристрастия. Беше си левскар като малък. По-късно, когато отиде в ЦСКА, обикна изключително силно този клуб. Интересното е, че и аз като малък бях цесекар, а после пет години играх в Левски.

- Как се разви Стойчо, след като започна да играе в мъжкия отбор?
- Взех го в представителния тим на Димитровград през 1974 г. заедно с едно друго момче - Котианов. Котианов беше по-друг характер и веднага се наложи. Вписа се в отбора. На Стойчо му беше по-трудно да се приобщи. По едно време си казвам: "Мама му стара, какво става с това момче?! Дали пък не сбърках, че го взех в първия отбор?!" Но после като анализирам още веднъж и още веднъж неговите качества, си викам: "Ще стане, няма начин да не стане!". И постепенно Стойчо се наложи. Особено през втората година изигра много мачове. Сещам се за един интересен случай. Играем в Смолян и него го контузиха. Една седмица трябваше да се лекува. Когато стана време да се връща в игра, се оказа, че още е контузен. Чак по-късно разбрах, че вместо да си почива и да се пази по време на възстановяването, Стойчо играл мач в някакъв селски отбор. Толкова много обичаше футбола, че и една седмица не можеше без спорт.

- Когато Стойчо стана голяма звезда в ЦСКА и националния отбор, продължихте ли да поддържате връзка с него?
- Не, защото аз работих в чужбина и загубихме връзка.

- Какво беше усещането, когато го гледахте по телевизията да вкарва голове на тимове като Ливърпул?
- Винаги съм изпитвал удоволствие да го гледам. И се радвам, че съм дал нещо за неговото развитие.

- Каква е преценката ви за Стойчо Младенов като треньор?
- За мен е един от най-добрите в България. Наред със Станимир Стоилов. За кариерата на Мъри също имам пръст. Но на този етап мисля, че Стойчо трябва да бъде треньор едновременно на ЦСКА и на националния отбор.

- Разкажете за отношенията ви със Станимир Стоилов?
- Бях треньор на Хасково през 1985-1986 година. През зимната пауза видях едно момче, което вече беше завършило местното спортно училище, но нещо не го харесваха много-много за футболист. Името му е Станимир Стоилов. Взех го в Хасково и го сложих да играе опорен полузащитник. Наложи се бързо и след това се разви като футболист.

- Младенов много го критикуват, че не налага български играчи, а купува чужденци. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- В ситуацията, в която се намира ЦСКА в момента, ако се налагат юноши, няма да са на първо място. И това веднага ще рефлектира върху Стойчо и ръководството на ЦСКА. В това отношение е правилна политиката на Младенов. Много е важно отборът да върви добре.

- Това безспорно е важно. Но ако сега някое момче от школата на ЦСКА носи таланта на един бъдещ Стойчо Младенов или Димитър Бербатов, шансът му да пробие е много малък.
- Това е така. Но аз говоря за това какво налага конкретната ситуация в ЦСКА. Иначе, че трябва да се налагат млади футболисти, е факт.

- Какъв съвет бихте дали на Стойчо Младенов за работата му в ЦСКА?
- Той е доста напред във всяко едно отношение. Едва ли бих могъл да му дам съвет. Все пак бих го посъветвал да е по-сдържан в изказванията си.

"България днес"