В събота Тервел Пулев взе купа "Странджа" в Пазарджик. В последната година по-малкият брат на Кубрат Пулев спечели сребърен медал от европейското първенство в Москва (Рус) през юни, както и сребро от Европейската купа в Украйна през октомври. Пулев е сред безспорните лидери в националния отбор, като съчетава тренировките с грижите за 2-годишния си син Калоян, както и с лекциите по право в Софийския университет. Пред "7 дни спорт" Пулев разкри как се справя с всички задачи.
- Г-н Пулев, честита победа. Поляхте ли купата?
- Да, празнувахме, естествено. Отидохме в "Син Сити" с брат ми и с приятели.
- Казахте, че сте спечелили "Странджата" тактически. Притеснявахте ли се от съперниците в Пазарджик?
- Още преди началото беше ясно, че турнирът ще е много силен тази година. Дойдоха руснаци, кубинци, много силни боксьори. Но ние трябва да се мерим със световните сили и го направихме. Потоците са направени така, че българите винаги са в по-леките, но на полуфинала вече имаш сериозен съперник. Това са директни елиминации и се стига до момент, в който няма леки мачове.
- Европейското първенство през 2011 г. ще е в София. Какво очаквате там?
- Не знам. До европейското има време, ще изиграя още няколко турнира дотогава. Искам само да натрупам мачове през годината и да нямам контузии. За другото ще видим. Показахме не само на нас, но и на световните боксьори, че можем да играем бокс и че трябва да се съобразяват с нас.
- Всички очакват медал от вас. Напряга ли ви това?
- Винаги е имало очаквания към определен човек. На миналото европейско всички чакаха Детелин Далаклиев да вземе медал, но той загуби още първата си среща.Това, че има очаквания за нещо, не значи, че ще се случи със сигурност.Аз си тренирам и съм си добре. Тук даже не става въпрос за пари, а просто защото ми е приятно да съм в залата, за лично удоволствие.
- Как минава денят ви? Спазвате ли специален режим?
- Обикновено тренирам по два пъти, но има дни, в който ходя в залата само веднъж, например неделя. Иначе ставам сутрин, водя детето на детска градина, а после отивам директно към залата. Следобед вземам детето от яслата, спим заедно и след това пак тренирам.
- Как стои въпросът със спарингите? Преди брат ви имаше проблеми с намирането на съперници.
- Едно към едно. Проблемът е, че няма достатъчно класни боксьори, които да искат да застанат срещу нас и да издържат целия спаринг 8-10 рунда. Затова се налага по 3-4 момчета да се сменят, за да може да издържат и физически, и психически, защото все пак това е умора.Просто няма достатъчно научени хора.Няма какво да се сърдим на момчетата, защото те даже го правят от добра воля. Излизат срещу нас, за да ядат бой. Приятели сме с тях, говорим си, смеем се, но на тренировка ги набиваме и след това пак сме си приятели. Така излиза. Това си е законен бой. А тези хора го правят, защото българският бокс не може да отделя средства за спаринг партньори в чужбина или да се плаща на някой да идва при нас. Това е все едно плувец да тренира без вода.
- Правите ли спаринги с брат ви?
- Скоро не сме, защото програмите са ни различни. Той се готви изцяло при немците, а когато е в България, е по различни тренировки като кросове в гората. Докато бяхме в националния отбор, само двамата си помагахме, защото нямаше с кой друг.
- Кой кого бие на спарингите?
- При нас има един синдром - или ще си махнем главите в ожесточена битка, или нищо няма да направим. Той е по-известен и по-титулуван, но в дадени моменти, ако нещата опират само до техника, го надигравам. Със силата си обаче той ме мачка.
- Чувствали ли сте се в сянката на Кубрат, докато и двамата бяхте национали? Преди за вас се говореше само като за по-малкия брат.
- Да. Никога не съм се чувствал в сянката, защото съм вярвал в силите си и съм знаел какво мога. Но явно за хората е било така. Имало го е това нещо. Но мисля, че след 2010 г. и изявите ми в различните първенства доказах, че не е така. Брат ми не може да влезе вместо мен на ринга, там съм сам.
- Какво се промени през миналата година?
- Явно узрях за големия бокс. Започнах да си печеля мачовете с равностойни съперници, а не да ги губя.
- За психологическа промяна ли става въпрос или за тренировките?
- Комплексно е. Чисто психологическа, както и факторът, че вече тренирам само при личния си треньор Борислав Бояджиев.Преди имаше обиди и дрязги в националния
- Вие сте единственият национал, който се готви само с личния треньор. Какво ви дава това?
- Спокойствие. Той се съобразява с мен, а аз не се съобразявам с националния отбор. Когато му кажа, че имам някаква работа например, той може да отложи тренировката с 1 час. Докато в националния отбор това не може да се случи. Това е голямо предимство, защото моят живот си тече и извън спорта. Аз не се ограничавам само с бокса. Другото нещо е, че според мен в клуба се работи по по-добър план, защото, ако се погледнат плановете в националния отбор, мисля, че на олимпиадата през 1960 г. се е тренирало по този начин. Форматът е различен, а ние не трябва да изоставаме от тенденциите. Сега на "Странджата" англичаните бяха със страшен отбор. Дойдоха със 17-18-годишни момчета и шашнаха кубинците и руснаците. Хората явно работят за Лондон и работят с деца, които тогава ще са в силата си.
- Казахте, че боксът не ви ограничава. Остава ли ви свободно време извън тренировките и грижите за детето?
- Когато съм с детето, забравям за всичко. Имам уговорка с някого, но забравям, защото мисля за детето. Гледам да е изкъпан, нахранен, да не е жаден, да не падне някъде. Изключвам за другите неща. Даже и за университета.
- Как върви образованието?
- Действам си по изпитите, готвя се, доколкото мога. Ходя на изпити с индивидуални протоколи. Засега боксът е приоритет, но като стана на 30 г., правото ще си стои, а боксът няма да върви толкова.
- Как се виждате след 10-15 г. - като треньор по бокс или като адвокат?
- И двете едновременно.За нас боксът е религия.Ние ставаме сутрин с бокса и лягаме с него. Боксът няма да излезе от живота ни. Няма как да стане.
- А с идеята ви да преминете в професионалния бокс какво става? Отказахте турски отбор от полупрофесионалната лига.
- Отказах на турците, защото искаха да съм в супертежка категория, а аз нямам килограмите. Освен това не исках да си променям начина на живот. В България съм добре, а и няма кой да ми гледа детето. Отделен въпрос е, че там системата е различна и искам да се съсредоточа върху европейското първенство и квалификацията за олимпиадата в Лондон. Ако отида в Истанбул, ще се разсея.
- След игрите в Лондон ли ще преминете в истинския профи бокс?
- Май така ще стане. Поддържаме връзка с немците. Те знаят за успехите ми, включително и за "Странджата".
"7 дни спорт"
0
