Григор Димитров: Нямам търпение да видя колко далеч мога да стигна

"Човек винаги има нужда от малко късмет, разбира се, но всъщност всеки сам създава късмета си", заявява Григор Димитров в началото на разговора ни. Говорихме си в навечерието на Уимбълдън, а напрежението около "Ол Инглънд Клъб" витаеше във въздуха, докато часовника отброяваше минутите до началото.

Димитров е само на 23 години, но името му вече се спряга за бъдещ шампион в турнирите от Големия шлем. Това е възможно благодарение на отличната му работа с крака и добрия тайминг, в комбинация с ръста му от 191 сантиметра. По-късно през този месец Григор, който вече е №8 в света, ще участва на US Open - последния турнир от тазгодишния календар на Шлема. На Уимбълдън се справи отлично с ролята на злодей, изхвърляйки действащия шампион и местен любимец Анди Мъри по пътя си към полуфиналите. Ударите му оставиха смесени чувства у феновете, които едновременно го мразеха заради елиминирането на Мъри, но същевременно му се възхищаваха.

Тенисът е спорт, който се решава благодарение на най-малките детайли и е истински тест за темперамента на играчите. Голяма част от топ играчите са изключително суеверни, а Димитров не прави изключение от тази група.

"В един момент всичко ми дойде малко в повече - ползваш същия душ всеки път, ядеш същата храна, повтаряш всичко по същия начин. Но сега наистина съм по-добър играч и съм щастлив от този факт", разказва Григор.

Едно от нещата, които не са се променили е това, че Григор, както и баща му Димитър, не обичат да дават интервюта преди важни мачове, защото смятат, че това ще им донесе лош късмет. Разговорът ни преди Уимбълдън е едно от изключенията.

"Всъщност нямам идея как започна всичко. Мисля, че тръгна от баща ми. Винаги сме били изключително близки, а през годините някои неща се превръщат в рутина и това е едно от тях"

Именно баща му го води за първи път на корта преди 20 години. Тригодишният Гришо обаче не може да се справи с ракета с истински размери и се налага Димитър да я преработи.

"Първоначално исках да го науча просто да играе тенис, без да имаме някакви амбиции да става професионалист. Но той просто се влюби в играта и ми стана ясно, че има талант. Всеки път, когато му показвах някакъв вид удар, той го правеше без проблем, идваше му отвътре. Искаше да се учи повече и повече и точно тогава се замислих по-сериозно за професионална кариера", сподели баща му по време на телефонен разговор няколко седмици по-късно.

В момента Григор Димитров играе Лос Анджелис, радва се на хубавото време целогодишно, а понякога участва в бляскави церемонии, като спортните награди ESPY, чийто домакин бе рап звездата Дрейк. Израства в малкия град Хасково, на два часа и половина разстояние от столицата София. Никога не е бил заобиколен от много добри тренировъчни партньори, повечето от приятелите му от детинство са залитали по по-популярните спортове като футбол, волейбол и баскетбол.

"Мисля, че тенисът просто ми е генетично заложен. Баща ми беше треньор, майка ми е бивша волейболистка, а за мен никога не е имало нещо различно от тениса. Баща ми обожава бекхенда с една ръка, така че това бе една от основните му цели. Винаги сме били изключителни фенове на този удар. Той ме научи на техника, показа ми как да структурирам играта си. Привилегия е да имаш такъв баща", не крие възхищението си Григор.

Голяма част от детството му преминава на кортовете, заобиколен от множество кошове с топки, търсейки перфектната техника, която би му помогнала да реализира амбициите си. Но това не е история в стил "Андре Агаси", в която нещастно дете е жертва на амбициите на властен родител. Самият Димитров сам признава, че по собствено желание се е задържал дори повече от необходимото на игрището. "Винаги е хубаво да имаш добър учител, но трябва и да си добър ученик. Той бе изключително стриктен и през лятото не сме си почивали дори в най-горещите дни, но аз нямах нищо против. Наслаждавах се толкова много и смятам, че точно поради този факт работим толкова добре заедно. Подкрепяхме се  и бяхме жадни за величие", разказва още българският талант.

Хасково обаче се оказва тесен град за големите амбиции на своята рожба. Подобно на много тенисисти от нации, в които този спорт не е приоритет, Григор напуска България едва на 13-годишна възраст и отива в академия в Барселона, в която като тийнейджър е тренирал Анди Мъри.

"Напуснах България доста рано. Честно казано, това беше голяма жертва. Бях сам и имах нужда от дисциплина. Баща ми и майка ми ме посещаваха, когато имаха възможност. Както на всяко младо момче, те ми липсваха много. Но аз бях готов на всичко, и знаех, че трябва да работя здраво. Бях готов на всичко, само и само да ставам по-добър"

Дали успехите на Анди Мъри са окуражили Григор да се премести в Испания? "Не, ние дори не знаехме, докато не отидохме там. Но академията имаше добро реноме, имаше 10 играчи в първите 200 на света. Всички се подкрепяхме, а когато си млад и искаш да се доказваш, имаш нужда точно от това"

В Барслеона Димитров преминава под крилото на сребърния олимпийски медалист Емилио Санчес. "Когато Григор пристигна, веднага ми стана ясно, че е невероятен талант. Бях толкова шокиран, защото удряше всяка топка перфектно. Но известно време бе ограничен, защото си мислеше, че талантът ще му свърши работа и ще му е достатъчен. А на най-високото ниво, това не е така. Трябва да си изключително отдаден и да работиш здраво", разказва Санчес.

До един момент обаче талантът е напълно достатъчен. През 2008, когато е на 17, Димитров печели титлите на юношеските Уимбълдън и US Open. И го прави с такъв стил, че бившият треньор на Роджър Федерер Петер Лундгрен заявява, че е по-добър от Федерер на тази възраст. Точно тогава започват сравненията и се появява "Бейби Федерер", прякор, който му тежи в първите години като професионалист.

"Явно някои неща просто са неизбежни. Когато някой е добър, веднага започват сравнения, че е по-добър от този или онзи. В началото мислех, че сравненията с Федерр са яки, но след време изобщо не беше готино. Това само внася излишно напрежение. Днес вярвам в резултатите. Много е просто: те казват всичко", продължава Гришо.

Баща му не е особено толерантен към посотянното внимание около Григор. Според него интервютата само го разсейват и най-важно е да се концентрира единствено върху играта.

Самият играч просто избягва да чете това, което се появява в медиите по негов адрес. "В наши дни с всичките социални медии, всеки знае всичко. Всеки знае какво трябва и какво не трябва да правиш. Но знам и какво искам, накъде съм се запътил и не съм един от тези хора, които четат всичко"

В същото време е трудно да страниш от прожекторите, когаот свързват името ти с едни от най-популярните жени в света на спорта. Първо се появиха слухове, че Димитров излиза със Серина Уилямс, преди да започнат спекулациите за връзката му с Мария Шарапова. Двамата се появиха заедно за първи път миналата година, в Рим.

"Когато репортерите ти задават лични въпроси, това е нахлувано в личното ти пространство. Ти си там, защото си спечелил мача си, а не защото си гадже на някого", разсъждава Димитров.

"Но всичко е част от играта, не мога да обвинявам никого. Ние сме щастливи и това е най-важното. Уважаваме се, а понякога, когато се нуждаеш от съвет, знаеш кого да попиташ", казва той по отношение на Шарапова.

Именно Шарапова е в основата на вдъхновението на Григор, довело до победата над Новак Джокович в Мадрид. Първата победа над тенисист от Топ 5. Димитров и до днес отказва да разкрие какво му е казала Маша, но тогава отново даде признак, че принадлежи сред елита на тенис света.

И все пак. Едно е да победиш Джокович или Мъри в трисетов двубой, а съвсем друго е в петсетов, на най-голямата сцена. През 2013 година Димитров се изкачва с 25 места в ранглистата, за да завърши под №23, но въпреки това се появяват спекулации в медиите, че всъщност българската звезда не е нещо особено, след като така и не успява да прескочи трети кръг на големите турнири.

Патрик Муратоглу, в момента треньор на Серина Уилямс, работи с Димитров в академията си в Париж, където българина се подвизава в последните си тийнейджърски години. Той смята, че голяма част от критиките са незаслужени, защото тениса е изключително конкурентен спорт и трябва повече време за да се развие даден играч.

"Григор е любимец на феновете, обича да прави атрактивни удари, но хората смятаха, че не знае как да печели големи мачове. Има физическите данни и мога да кажа, че тениса е в кръвта му. Той живее, яде, обича и диша тенис. Смятам, че ще печели големи титли, просто се нуждае от време", не пести суперлативите си за Григор бившият му треньор.

Роджър Рашийд е същият този австралиец, който изведе Лейтън Хюит до два финала в Големия шлем преди десетина години. Григор го наема за треньор, за да постигне нужната трансформация в играч, който физически да може да се мери с най-добрите в света. Започват тренировъчни режими, които са толкова стриктни, че често могат да накарат играча да повърне.

"Той е изключително стриктен, но аз работя много здраво, така че не може да ме изплаши с говоренето си. Много тежести, много здрава работа, доста повече тичане - това ти трябва, за да стигнеш до върха", заявява Григор.

Няма невъзнаграден труд. През януари той достига до четвъртфиналите в Австралия за първи път в кариерата си, измъчвайки максимално Рафа Надал. Испанецът печели с 3-6, 7-6(3), 7-6(7), 6-2, а Гришо се прибира през сълзи в съблекалнята. На Уимбълдън отново намери себе си и пак достига до последните осем, като този път насреща е Анди Мъри. Малко хора му даваха шанс срещу защитаващия титлата си шампион, играч, който е спечелил повече мачове на трева през последните две години, от който и да било тенисист в Тура.

"Анди е страхотен играч, но точно в този ден, аз играх добър тенис. Не е лесно, когато играеш срещу него, защото всички на корта го подкрепят, но аз бях спокоен и си свърших работата", казва той.

Гришо буквално отнася Мъри, а феновете не вярвт на очите си. Нима това е годината на Димитров? На полуфиналите го чака Новак Джокович, а двамата балканци дават всичко от себе си и спретват тричасов двубой, който спира дъха. Но все пак Джокера стига до победата, след като печели важни точки в тайбрека на третия и четвъртия сет и отказва младия си съперник.

Това отново бе горчиво хап за българина. Гришо е объркан и веднага заминава за САЩ. Гледа триумфа на Джокович във финала от хотелската си стая на няколко хиляди мили разстояние и не може да спре да си мисли, какво можеше да се случи.

"Тази загуба още боли. Но имах нужда от нещо такова. Трябва да изживееш нещо подобно, за да получиш още мотивация. За да работиш още по-здраво. Знам, че следващия път ще трябва да бъда още по-добър. Тази година се представих добре", казва Григор.

Трябва да си непреклонен, за да бъдеш част от световния Тур. US Open приближава, а Димитров ще има още една възможност да си спечели фенове и още слава.

"Уважавам топ играчите, но когато излизаме лице в лице, просто искам да побеждавам. В един момент просто осъзнаваш, че можеш да играеш добър тенис и да си уверен в себе си. Нямам търпение да видя колко далеч мога да стигна", завършва Димитров.

Financial Times