Боян Петров: Едва не останах заринат под снега в нощта на слизането от К2

"Кой казва, че не могат да се качат три осемхилядници в един сезон?", бяха първите думи за "Дневник" на българския алпинист Боян Петров, който на 31 юли изкачи втория по височина връх в света К2. Той сподели впечатленията си от успешната мисия непосредствено след завръщането си в базовия лагер. Представяме ви неподправения разказ на 41-годишния Петров, който този сезон успя да изкачи три осемхилядника.

Доста дълго време нямаше информация за теб. Какво се случи в последните дни на атаката на върха?
- Накратко как стигнахме до решителния ден - на 28 юли се качих на лагер 2, на 29-и на лагер 3 и на следващия ден на лагер 4 на 8000 метра. От там на 31 юли тръгнах някъде около половин час след полунощ и стигнах на върха към 9 часа (по рано информацията беше за 8 часа - бел.ред.). Там обаче ме посрещна ураганен вятър, който духаше от Китай. Такъв силен вятър, че едва успях да си направя снимките със знамето. Свърших бързо с това и тръгнах надолу, но времето се развали още повече (още от сутринта поляците съобщиха за whiteout - положение, при което от развихряния сняг видимостта е силно намалена - бел.ред.). Нищо не се виждаше и трябваше да се ориентирам с GPS-а. Добре, че беше той, иначе щях да пропусна лагер 4. Един час се ориентирах по него, докато намеря палатките. Стигнах някъде след 12 часа, поседях два часа да си почина и се запътих към лагер 3. Там обаче излезе страхотна буря, но нямах друг изход и останах да пренощувам в лагер 3.

Не беше ли по-рисковано това самостоятелно слизане към лагер 3, при положение, че цял ден в лагер 4 е имало поляци - поне това е информацията, която идваше?
- На теория не беше опасно, но накрая се оказа така. Спейки от умората не съм усетил как през нощта палатката се беше срутила. Рейките се бяха счупили и палатката беше паднала върху мен със сигурно 15-20 см сняг отгоре. Тежестта така ме притискаше, че едва се измъкнах. В един момент си помислих, че спокойно можеше да си остана заринат и никой да не разбере. Успях да изляза и тръгнах да се прибирам днес (1 август) към базовия лагер в една буря, в която както се казва не можеш да си видиш пръста. Слизането беше много дълго, но слава Богу стигнах без поражения.

Получи се информация, че си успял да се качиш пръв от тримата в този ден. Помагахте ли си с поляците или се движеше сам?
- Непрекъснато бях пред тях и нагоре, и надолу, което беше странно, защото те бяха доста силен отбор.

Чувстваше ли умора, тъй като само няколко дни преди това изкачи Броуд Пик и се наложи едва ли не по спешност да тръгнеш в атака на К2?
- Умора не. Въпросът беше да хвана ритъм, ходех напред и пробивах пътя. Това, което най-силно усетих го оцених, когато слязох в базовия лагер - дехидратация. Изпих шест паници със супа и сигурно още две-три с чай. Наистина ужасна дехидратация.

Как се оказа К2 - по-лесен или по-труден от очакваното?
- Лесно няма. Знаех какво да очаквам, бях подготвен и знаеш, че имах ясен план как да действам. Проблемът на К2 е, че е 80% скала, чак в най-горната част имаше повече сняг. Не очаквах обаче да е толкова студено. От предишния ми опит през 2005 г. си спомням, че беше доста топло, но сега беше изключително студено. За щастие си бях взел уормъри, сложих ги в ръкавиците, имах и допълнителни чорапи, така че някак си успях да се защитя от студа. Нямам поражения в това отношение.

Сега когато изпълни мисията какво усещаш?
- Първото е, че няма невъзможни неща. Когато си говорехме в София си бях поставил за цел минимум два осемхилядника, а се реализира целта максимум - и трите. Щастлив съм, че направихме и К2 български. Това беше поредната ми сбъдната мечта. Знаех, че съм добре подготвен, но никога не си сигурен в резултата, докато не стигнеш до базовия лагер след успешно изкачване. Изключително съм доволен, много уморен и сега лягам да се гуша на топло. Ще спя, а утре ще се опитам да осъзная какво се е случило.