75 години от безсмъртната реч на Лу Гериг (видео)

На 4 юли 1939 г. Лу Гериг произнася прощалната си реч пред препълнените трибуни на ст. "Янки" в Бронкс. Облечен в своята униформа на Ню Йорк Янкис с №4 на гърба, Железния кон си взима довиждане с десетките хиляди бейзболни запалянковци малко повече от месец след като заради смъртоносно заболяване е изиграл последния от своята рекордна поредица от 2130 мача в МЛБ.

Две години по-късно, на 37-годишна възраст легендата на "янките" почива от нелечимата и до днес амиотрофична латерална склероза – диагноза, известна сега като Болестта на Лу Гериг. А макар и кратка, речта отпреди 75 г. е толкова вдъхновяваща, че получава безсмъртие под условното заглавие "Най-щастливият човек на Земята". Ето и пълния текст на казаното от Гериг пред 72 000 души на стария "Янки Стейдиъм":

"Скъпи фенове, през последните две седмици постоянно четете за принудителната почивка, която си взех. Но днес аз считам себе си за най-щастливия човек на лицето на Земята. Бях по бейзболните стадиони през последните 17 години и никога не съм получавал нищо от друго освен уважение и подкрепа от вас, запалянковците.

Като се огледате наоколо, не смятате ли, че е привилегия да общувате с такива хубави хора като тези, облечени в униформи на този стадион днес. Погледнете тези велики мъже! Кой от вас не би приел за връх в своята кариера просто да общува с тях всеки божи ден?

Разбира се, че съм късметлия. Кой не смята за чест да познава Джейкъб Рупърт, също и създателя на най-великата бейзболна империя Ед Бароу, да прекара шест години с този чудесен малък приятел Милър Хъгинс, после да прекара следващите девет години  с този забележителен лидер, този умен психолог – най-добрия мениджър в днешния бейзбол Джо Маккарти?

Разбира се, че съм късметлия. Когато Ню Йорк Джайънтс – отбор, за победа срещу който би дал дясната си ръка, и обратното – ти изпрати подарък, това е нещо! Когато всички, включително момчетата, които се грижат за игрището, и онези момчета с белите сака си спомнят за твоите трофеи, това е нещо.

Когато имаш чудесна тъща, която заема твоята страна в препирните със собствената й дъщеря, това е нещо. Когато имаш татко и майка, които цял живот работят, за да можеш да имаш образование и здраво тяло, това е благословия! Когато имаш съпруга, която е кула от сила и демонстрира повече кураж, отколкото си си представял, че може да съществува, това е най-хубавото, за което се сещам.

Затова приключвам, като ви казвам, че може и да съм в принудителна почивка, но знам, че имам ужасно много причини да живея. Благодаря ви!"