Джордан: Няма кой да спре отбор с мен, Хакийм, Пипън, Меджик и Уърти

Майкъл Джордан даде поредното си интервю, свързано с излизането на електронната игра NBA 2K14. Този път легендата говори по много и различни теми, посочвайки включително любимата си забивка, кои баскетболисти би взел в един отбор с него и защо е носил №23 през кариерата си.

МЕЧТАНИТЕ СЪОТБОРНИЦИ

"Ако трябваше да избирам с кои четирима играчи да играя… Скоти Пипън, Меджик Джонсън, Джеймс Уърти и Хакийм Олайджуон. Няма шанс да загубим. Олайджуон е в Топ 10 на пет статистически категории, а да имаш такъв център е просто страхотно", заяви Джордан.

ЛЮБИМИТЕ МАРАТОНКИ

"Трудно ми е да избера любимите си маратонки. Това е все едно да избираш кое е любимото ти дете. На първо място бих сложил Air Jordan 11, след тях  Air Jordan 3, а на трета позиция Air Jordan 12 или 13. Винаги играех с чисто нов чифт, във всеки един мач. В края на всеки сезон сигурно бях ползвал поне по 150 чифта маратонки. Знаете специфичното чувство, което усещаш, когато си дете и слагаш новите си маратонки за първи път, нали? Е, аз исках да го изпитвам всеки път, всеки мач", разсъждава Ем Джей.

НАЙ-ЗАПОМНЯЩА СЕ ЗАБИВКА

"Любимата ми забивка? Винаги се сещам за тази през Патрик Юинг, защото с него сме много добри приятели. Чарлз Оукли също е виновник за тази случка, защото си помисли, че може да ме опази. А на Патрик му казах, че играчите от Джорджтаун не правят чадъри, а само падат за нарушения в нападение. Забих топката толкова здраво, че всеки път, когато се видим, това е първото нещо, за което му напомням. Също така и забивката през Мутомбо и размахването на пръста след това. Но той е типичен чадърджия и такива неща не го притесняват. Със сигурност после ми го е върнал", казва Джордан.

НАЙ-СИЛНИЯТ СЕЗОН

"Най-добрата ми година в НБА може би е сезонът, в който станахме шампиони за пети път. Знаех какво мога да правя и как да го правя", коментира бившият гард.

№23

Когато играех в гимназията любимият ми номер бе 45, но също така той бе любим и на брат ми. Проблемът бе, че бяхме в един и същ отбор. Той беше по-голям от мен и реших, че 23 е компромисен вариант, половината на 45. Когато се върнах в игра след първото ми оттегляне, баща ми бе починал, никога не бях играл с друг номер освен 23, докато той беше жив и реших, че това би било нещо като ново начало. Нещата не се получиха в последствие.

Мачът, в който играх с №12 бе в Орландо. Излязох да загрявам, а когато се върнах в съблекалнята, потника с №23 липсваше, беше откраднат. Така че просто се наложи да играя с №12, а доколкото си спомням се представих доста добре.