Защо се отказва...
Това просто е подходящият момент. Никога не съм искала да се откажа в момент, в който съм назад в ранглистата и просто не успявам да попадна в основната схема на турнирите. Исках да спра, докато все още имам хъс и играя със страст. Тенисът е една голяма част от моя живот и винаги ще бъде. Ако бях мъж, никога нямаше да се откажа, никога нямаше да спра да играя. На 29 години обаче трябва да помисля и за други неща в живота си. Готова съм за промяна. Въпреки всичко взех решението трудно и преживях много емоционално всичко. Прецених, че е време да се откажа още в началото на сезона и трябва да призная, че ми беше тежко да участвам в турнири, знаейки, че ще са последните ми. Цялата година беше много емоционална."
Тази промяна в живота означава ли, че планира да има деца...
Да, надявам се.
Как ще прекарва времето си...
Толкова много неща от тура ще ми липсват. Сега имам чувството, че е настъпил краят на света, защото все още обичам тази игра. Хубавото е, че сега отварям една напълно различна страница в моя живот. Ще наблегна на ученето, тъй като съм записана в един от най-големите университети в Москва. Започнах през миналата година и по всичко личи, че вече ще имам повече време за това. Трябва да призная обаче, че ще ми бъде много трудно да гледам как другите момичета играят. със сигурност ще следя какво се случва по турнирите. Ще гледам Откритото първенство на Австралия и ще пиша съобщения на победителите. Ще се старая да съм заета с други неща и да намеря нови интересни неща, с които да се занимавам.
За най-хубавите моменти в кариерата й...
Има няколко седмици, които никога няма да забравя. Такъв, например, е първият турнир, който спечелих - в Амелия. Чаках този момент дълго време. Победих четири тенисистки от Топ 10. На 1/2-финалите отстраних Жустин Енен, спасих мачбол, след това се справих и с Линдзи Дейвънпорт на финала. Беше много вълнуващо за мен. Без съмнение никога няма да забравя и Олимпиадите. На първата ми в Сидни спечелих сребърен медал, после бях трагична в Атина, но в Пекин си заслужих златото. Няма да забравя това никога. Със сигурност това беше най-хубавата седмица в кариерата ми.
За финалите на турнирите от Големия шлем...
Никога не съм си мислила за това като за някакво разочарование. Разглеждах всичко като безценен опит. Не съжалявам за нищо. Бях далеч от съвършенството, но се гордея с борческия си дух. Дори и без страхотен сервис, въпреки че имах проблеми в много мачове, аз се борих и никога не се отказвах просто така. Независимо как играех, давах 100% от себе си винаги. Не е нужно да си перфектен през цялото време, важно е да се стараеш. През цялата си кариера правех именно това.
0
