- Каква година изпращаш?
- Не лоша. Имаше и плюсове и минуси, но важното е като теглим чертата да не съжаляваме за нищо. Мисля, че от това, което посяхме излезе добра реколта.
- Предстои ти съвсем скоро да се върнеш в България, по-точно в Габрово където ще играете мач от евротурнирите...
- Да и в Габрово ще играем. Въобще ние обикаляме Европа тази година. Но турнирът е важен за нас и ще търсим задължителна победа. Борим се на три фронта - първенството, купата и Европа. Пък все едно от трите дано спечелим.
- Бил ли си в Габрово като дете?
- Не, никога. Само съм чувал за габровци, техния хумор и скъперничеството им (смее се).
- Как очакваш да те приеме публиката?
- Надявам се добре. Защо?
- Неизбежно е да не се върнем към 2005-та и гостуването на Италия на България в Световната лига. Тогава в състава на „Скуадра адзура“ бяхте ти и Венци Симеонов.
- Беше ужасно. Много лошо се почувствах. Буквално ми беше лошо след това. Трудно го преживях. И това при положение, че никой никога не ме е питал искам ли да играя за България, нямало е и една оферта от българска страна. Разбирате ли, никой не ме е искал. На фона на това, освиркванията по наш адрес бяха малко тъпи. Най-гадно ми стана за баща ми.
- Да, родителите ти бяха на трибуните.
- Със сигурност не им е било удобно. Яд ме беше. Мачовете навън не са новост за никой спортист, но защо трябва да те посрещат по този начин. Цялата ситуация беше гадна. И защо?
- Това ли е мачът, който ще помниш винаги?
- И него, но за мен всички двубои са важни. Особено сега. Последно време се замислям повече, усещането е някак си друго. Просто се кефя... Като си по-млад чакаш някое дерби, за да се докажеш. Сега се радвам на всяка минута на терена.
- Мислиш ли вече за последния си мач?
- Не, не и не! Ще бъда много тъжен, когато този момент настъпи. Не искам да идва скоро. Сега естествено съм по-добър, отколкото преди 10 години. Научил съм доста. И докато ме държат краката ще играя.
- А след това?
- Още не знам...Зависи от много неща. Въобще не знам какво ще е бъдещето на волейбола в Европа с тази криза...
- Като че ли италианското първенство вече не е най-силното.
- Именно. Серия А1 върви много назад. Преди години тук се събираха най-добрите играчи и най-богатите спонсори. Сега все повече италианци търсят отбори навън. По този начин други първенства растат. Бъдещето е несигурно, но аз съм оптимист.
- По твоите стъпки ли ще тръгнат децата ти?
- По скоро по пътя, който им е предначертан. По никакъв начин няма да ги карам да правят каквото и да е насила. Ще им предложа само да спортуват, за да са атлетични. Има много варианти - баскетбол, тенис...А ако решат може и волейбол. Така израснах и аз. Никой не ме е натискал.
- Кое е най-хубавото, което си взел от родителите си?
- Принципите. В модерния живот те почти не съществуват. Да бъдеш коректен, честен и добър. От там искам да тръгнат и моите деца.
- Трето няма ли да има?
- (Смее се) Мисля, че две са перфектни. Момче и момиче. Какво повече да иска човек.
- Децата ти гледат ли твоите мачове?
- Всичките. Когато могат са в залата. Не ме критикуват, но коментират. Сега се сещам как миналата година като тръгнахме доста зле след всеки мач като се прибера синът ми ме пита „Такто, какво направихте днес? Ами паднахме. Е защо? Другите бяха по-силни, отговарям му аз“. Но това се повтаряше много дълго време. Радвам се, че все пак дойде момент, в който му казах, че сме победили.
- На какъв език си говорите?
- На български. Когато бяха по-малки аз им приказвах на български, а те ми отговаряха на италиански. Но сега се разбира ме само на български. Киара също разбира.
- Харесва ли им в България?
- Да, всяка година пътуват. Не на море, само при баба и дядо.
- Кой е бил най-щурият ти имен ден?
- Не мога да се сетя за нещо специално. Миналата година на връх Коледа бях на лагер. И на Нова година така. Винаги съм щастлив, когато мога да съм със семейството си. Обаче по-често съм на хотел, за съжаление.
- Казваш в едно интервю, че в Италия си станал мъж, там си създал семейство. А за какво се чувстваш благодарен на България?
- На това, което съм. Благодарен съм за моите родители и възпитанието, което получих. Няма я сега тази коректност от едно време. Сега всеки гледа да те прецака. Преди 20 години можеше само след едно ръкостискане да си сигурен за бъдещето си.
- Започваш малко късно с волейбола, малко известен факт е че си бил доста перспективен баскетболист. Разкажи ни повече?
- Като дете първо почнах с плуване. Веднага след като заминахме за Милано, където баща ми беше треньор, влязох в баскетболната зала. Той докато водеше тренировка, аз тичах след оранжевата топка. Когато го поканиха в Кунео, от Филипс Милано, така се казваше баскетболния отбор, много настояваха да остана. Доста пари предлагаха само и само да ме остави. Наеха ми апартамент и жена, която да ме гледа. Бях само на 15 години тогава. Обаче баща ми реши, че фамилията трябва да е заедно на едно място. В Кунео нямаше нищо дрго освен волейбол. Няколко месеца след като се преместихме отидох в залата да видя баща ми, почнах да събирам топките. Питах го, абе тука няма ли юношески отбор и той ме заведе. Това е!
- Сега гледаш ли баскетбол?
- Да и много ми харесва.
- На какво се дължи според теб успехът на българските волейболисти в Италия?
- Просто е. Много са добри. В Италия се цени таланта и труда, който полагаш. Никой не се отказва от нещо хубаво. И щом може да го вземе, го прави. Няма ревност към чужденците. Един клуб е едно сърце. никой не се дели. Най-добрият ли си си добре дошъл.
Бързи и яростни
Едно от любимите неща на Ицо са спортните коли. Първо си купува ВMW М3. След това се прехвърля на Мерцедес. Имал е кабриолет, но сега заради сигурността на двете си деца предпочита джип.
Едно от хобитата му е гмуркането. Киара също е запалена, дори е по-добра от него. Двамата обичат екзотичните почивки и са били на Сейшелите, Малдивите и Червено море... Имат семейна къща в Равена, която посещават всяко лято. А зимата предпочитат уюта на планинската си вила в Монтекампионе.
ТОВА Е ХРИСТО ЗЛАТАНОВ
Христо е роден на 21 април 1976 г. в София. Зад гърба си има 20 сезона в Серия А1. В 570 мача е отбелязал 8579 точки (8305 за първенство и 274 за Купата на Италия). 7285 от атака и 747 от блокада.
По сезони
2012-2013 Пиаченца
2011-2012 Пиаченца
2010-2011 Пиаченца
2009-2010 Пиаченца
2008-2009 Пиаченца
2007-2008 Пиаченца
2006-2007 Пиаченца
2005-2006 Пиаченца
2004-2005 Пиаченца
2003-2004 Пиаченца
2002-2003 Асистел Милано
2001-2002 Асистел Милано
2000-2001 Асистел Милано
1999-2000 Палермо
1998-1999 Палермо
1997-1998 Пиаджо Рома
1996-1997 Ауселда Рома
1996-1997 Равена
1995-1996 Равена
1994-1995 Равена
1993-1994 Милан Волей
1992-1993 Мисура Милано
Успехи
2009 Шампион на Италия
2009 Суперкупа на Италия
2006 Топ Тиймс къп
1999 Световна лига
1999 Купа на CEV
1997 Световна лига
1996 Младежка лига
НАДЯ КОЖУХАРОВА, "Меридиан Мач"
0
